Тезаурус
В процеса на проведеното изследване по темата се използват следните основни понятия:
- Иновативно развитие – в случая с понятието се обозначава организиран, последователен и целенасочен процес на внедряване на новости в организацията, процеса и мениджмънта на детската градина, чрез които се постига повишаване на качеството на учебно-възпитателната подготовка и ефективността на управлението.
- Качество и ефективност – качеството е създадена и удостоверена способност чрез провеждания в детската градина учебно-възпитателен процес да се задоволяват потребностите и да се отговаря на очакванията на потребителите в съответствие с установените държавни образователни изисквания (ДОИ). Ефективността се разглежда като съотношение между целите и реално постигнатите резултати на управлението на детската градина, степен, в която са реализирани поставените цели. Качеството и ефективността винаги са свързани с определени индикатори.
- Индикатори за качество и ефективност – структура от критерии и показатели, която се прилага за мониторинг на качеството на учебно-възпитателния процес и ефективността на управлението.
- Мотивиране – функция от пълния управленски цикъл, на която в случая се придава по-особено и приоритетно значение, тъй като чрез нейното правилно и съобразено напълно с конкретните условия, изисквания и потребности осъществяване се постига необходимото ниво на мотивация на участниците в процеса на иновационно развитие на детската градина като учеща организация.
- Синергия – в рамките на изследването с понятието се обозначава обединяването на енергията на участниците в процеса на иновативно развитие на детската градина и осъществяването на екипно действие, постигащо синергиращ ефект, т.е. резултат, надхвърлящ сумата, която би се постигнала при индивидуалните действия на тези участници.
- Учеща организация – в конкретния случай това е детска градина, която осъществява организационно учене и чийто мениджмънт извежда като приоритет осъществяването на разнообразни обучителни процеси с педагогическия и непедагогическия персонал, както и с клиентите на предоставяните педагогически услуги и със своите партньори в процеса на иновативното си развитие.
- Управленски стил – характеристика на управлението, която отразява начина, по който се изпълняват управленските функции от ръководителите. Стилът е своеобразен управленски почерк, маниер, по който се различават ръководителите, тъй като той е индивидуален и специфичен за отделните хора. В него се вплитат и проявяват културата, образованието, опитът, манталитетът и др. черти на характера, както и качествата, които притежава съответният ръководител, стилът е израз и на неговата ценностна система като личност и при осъществяването на мотивиращ мениджмънт.
- Мотивиращ мениджмънт – специфичен управленски стил и подход, при който мениджърът поставя акцент върху мотивиращата функция в осъществявания от него пълен управленски цикъл.
- Пълен управленски цикъл – своеобразен модел (структурна последователност) на изпълняваните от мениджърите роли и функции, който се използва при управлението на съответни организации за постигане на различни цели и задачи във всички области на социалната практика. Пълният управленски цикъл обхваща както традиционно определяните като основни функции – планиране, организиране, координиране и контролиране на обучението, така и още две функции – мотивиране и иновиране. В зависимост от конкретните условия, потребности и изисквания на практиката мениджърът прилага гъвкаво модела на управленския цикъл.
- Външна среда на организацията – съвкупност от условия и предпоставки (фактори), които влияят на организацията, на нейното функциониране и ефективност и са локализирани в непосредствена близост (в местната общност) или отдалечено, като макросреда, като обща социално-икономическа и финансова обстановка, политически и културни условия на регионално, национално, европейско или световно ниво.
- Вътрешна среда на организацията – съвкупност от условия и предпоставки – финансови и материално-технически ресурси, човешки ресурси, организационна структура, използвана технология и др., които влияят на организацията, на нейното функциониране и ефективност, на качеството на основния процес и са локализирани вътре в нея, т.е. те са част от организацията.
- Делегиране – управленска техника, изразяваща се в предоставяне, прехвърляне, възлагане на част от управленските правомощия и дейности от субекта на управлението на негови подчинени с оглед на оптимизиране на управленската дейност, разтоварване на ръководителя и освобождаване на негово време и сили за осъществяване на по-важни задачи на управлението. С делегирането се постигат и други цели – разнообразяване на труда на делегираните лица, развитие и разширяване на тяхната компетентност, създаване на ситуация за обучение и самообучение на работното място, както и на капацитет за кариерно развитие. Така че евентуалните ползи от прилагане на делегирането са както за делегиращия ръководител, така и за делегираните от него лица.
- Имидж – образът, който училището трябва да изгради за себе си в обществото, разглеждано в широк и по-тесен смисъл (в местната общност, вкл. в съзнанието на персонала, потребителите (клиентите), партньорите и т.н.).
- Ключови компетентности – термин, чийто смисъл се отнася до основни умения, създаващи условия за пълно разгръщане на човешкия потенциал за реализация в професионален, личностен и социален план. Легитимирани са осем групи компетентности: родноезикова компетентност, чуждоезикова компетентност, компетентност в областта на математиката, природните науки и технологиите, дигитална компетентност (т.е. в областта на новите ИКТ), приложими през целия живот и във всички области на социалната практика умения за учене, социална и гражданска компетентност, предприемаческа компетентност, културна осъзнатост и творческа изявеност.
- Компетентност – комплексно качество, постигнато с обучение, практика и натрупване на опит, което позволява прилагането на притежаваните знания и умения за осъществяване на определени функции в съответствие с установени правила, стандарти и изисквания. Разглеждана в този смисъл, компетентността е постигната и реализираща се способност за действие и се отнася както до отделните хора, така и до екипите и персонала на организациите.
- Компетенция – делегирани (чрез законово-нормативната уредба, организационните правилници и др.) права и задължения на съответни организации, организационни структури и отделни длъжности (работни места) да изпълняват определени функции и задачи в съответствие с установените правила, стандарти и изисквания. В съответствие с компетенциите се осъществява набиране, подбор и обучение на кадри, както и други мерки, осигуряващи компетентността на организациите, екипите и служителите за предвидените дейности.
- Лидерство – лидерството е сърцевина на мениджмънта, сила на ръководителя да генерира и насочва човешката енергия, да въздейства и да взаимодейства успешно с другите, да бъде водач. Формално лидерството произтича от поста на ръководителя, неформалното е израз на признание на неговите способности и авторитет в организацията.