Овладяване на речта от детето
Установено е, че речта не е вродена способност, а е свързана със социалното развитие на човека в онтогенезата, което зависи от състоянието на пътищата и центровете в главния мозък и всички нервни дейности като цяло. Нормалното развитие на речта върви паралелно с физическото и умственото развитие на детето и служи като показател за неговото общо развитие. В своето развитие речевата функция преминава през редица физиологични етапи, а в завършен вид се явява сложна уравновесена система от връзки, които възникват и укрепват в хода на развитието на организма, в резултат от неговото взаимодействие с околната среда.
За общуване с помощта на речта не е достатъчно да се подаде на детето думата в качеството на образец за подражание, необходимо е да се формира у него потребност от думите и ползването им. Развиващата се реч преминава на все по-високи нива и този преход се определя от това, че все по-настоятелна става потребността от по-съвършени форми на общуване. Усвояването на родния език от детето протича в строга закономерност и се характеризира с еднакви черти при различните деца.
Своевременното и правилното развитие на детската реч зависи от редица условия. Детето трябва да бъде психически и соматично здраво. До неблагоприятно развитие на речевия процес на първо място водят разстройствата на централната нервна система, а от соматичните заболявания – рахит, хронична дизентерия и други предизвикващи дистрофии инфекции, тежки, често повтарящи се катари на горните дихателни пътища, пневмонии и т.н.
Речта на децата с интелектуална недостатъчност се характеризира с известно своеобразие в развитието си. Усвояването на звуковата страна, на лексико-граматичния строй на езика, развитието на самостоятелната описателно-повествователна реч, разбирането на чуждата реч са затруднени и се развиват с бавни темпове. Анализът на речта на децата с интелектуален дефицит показва специфични особености. В литературата има изследвания на деца с умствено недоразвитие, които независимо от нормалния слух и без изразени аномалии в речевите органи овладяват речта значително по-късно от своите връстници. Въз основа на богат фактически материал е установено, че тези деца започват да произнасят първите си думи към третата, четвъртата и даже петата година. Зееман (1962) пише, че повече от 40% от умствено изостаналите деца започват да говорят след третата година. Трябва да се отбележи, че се забавя не само активната реч на децата, но и възможностите им за разбиране на отправената към тях реч. При постъпване в училище децата с умствено недоразвитие са все още с недостатъчно овладяна активна реч – рядко участват в разговори, отговарят на въпросите обикновено с една дума и то невинаги правилно, значително е затруднено разбирането и изпълнението на различни задачи.
Причините за забавеното формиране на речта у умствено изостаналите деца са в зависимост от характерната за тях обща недоразвитост на психиката като цяло, което довежда до значителни изменения и задръжки в умственото развитие. Пряка последица от това е много по-късното развитие на фонематичния гнозис, който представлява сложна психическа дейност. Определена роля в забавянето на развитието на речта играе и характерната за тези деца обща моторна недоразвитост. Тя нарушава процеса на активното запознаване на детето със заобикалящия го свят и с това се задържа натрупването на представи и информация за него. Моторната непълноценност оказва пряко влияние и върху звукопроизношението. Целенасоченото произнасяне на звуковете в речта, а още повече на думите изисква във висока степен координиране на движенията на речевите органи. Развитието на артикулацията е непосредствено свързано с формирането на фонематичния гнозис. В периода на изграждането на речта детето по-добре различава по слух тези звукове, които може да произнася, отколкото тези, които не произнася.
Важен фактор, задържащ формирането на речта у умствено недоразвитите деца, също е недостатъчното усвояване на семантичната страна на езика. Известно е, че децата научават и произнасят познатите думи много по-лесно и по-точно, отколкото непознатите. Следователно значението на думата играе съществена роля при организирането на фонематичния слух на детето. Интелектуалният дефицит при тези деца оказва влияние върху разбирането на значението на думите, които те слушат. Активната практическа и познавателна дейност на нормалното дете обогатява кръга на неговите представи, стимулира възникването на нови потребности и интереси, което от своя страна води до рязко повишаване на необходимостта от общуване с връстници. В резултат на това детето разширява своя речников запас, научава нови значения на думите, усвоява словосъчетания и след това ги използва, за да изрази своите желания, чувства, отношения към другите хора. При децата с интелектуален дефицит забавеното развитие на практическата и познавателната дейност не може да служи като достатъчна основа за бързо натрупване на голямо количество представи и не спомага в нужната степен за появяване на нови потребности и интереси. Детето чувства по-малка необходимост, отколкото неговите връстници в норма, от речево общуване със заобикалящите го и по-малко общува с тях.