Особености на формирането на устната реч при деца с интелектуална недостатъчност от предучилищна и начална училищна възраст

Нарушенията на звукопроизношението могат да бъдат изразени в различна степен при децата с интелектуална недостатъчност – от неточното произнасяне на отделните звукове до невъзможността да артикулират групи от звукове. Освен това речта на децата е недостатъчно изразителна и в нея изразните средства са застъпени много слабо. Тяхната реч е монотонна, бедна откъм интонационни средства, с неправилни ударения и дълги паузи. Специфична особеност е ограниченото развитие на лексиката. Запасът от думи на умствено изостаналото дете обикновено е много беден. То се затруднява да назове имената на предмети от бита, а употребата на глаголи и прилагателни имена е още по-трудна.
Особеностите при овладяването на речевия състав на езика от умствено недоразвитите деца не се изчерпват с малкия обем на техния речник, а се изразяват и в затруднения при разбиране на смисъла на думите. Всяка дума има свое смислово съдържание, значение, което позволява да се отнесе означеният предмет към даден клас, способства да се обобщят съществените признаци на предмета в понятие за него. В своята реч децата допускат много широки „обобщения“, които се проявяват в това, че пренасят произволно названията от един към друг предмет. Своеобразното съотношение между думите и предметите свидетелства за особености при диференциацията на предметите и явленията. Характерно за тези деца е извънредно широкото разбиране и употреба на думите, което се проявява и при названията на свойствата и качествата на предметите. В основата на тези особености лежи своеобразното протичане на процеса на мислене въобще и по-специално – на анализа и синтеза. Като не възприемат и не осмислят достатъчно ясно явленията от действителността, децата не чувстват необходимост да диференцират точно названията и се ограничават с приблизително подходящи думи, които имат неясно, обобщаващо значение.
Важен момент, който характеризира усвояването на речниковия състав на родния език от умствено изостаналото дете, е своеобразното отношение между неговия активен и пасивен речник. Голяма част от всички думи, известни на детето, влизат в неговия пасивен речник и само една относително малка част се използва активно. Рядкото различаване между активния и пасивния речник може да бъде съотнесено към всички части на речта. Факторът, който влияе върху използването на едни или други думи, е необходимостта от обобщение, от изразяване на собствените мисли. Ето защо в активния речник на детето влизат главно думи, които отразяват кръга на неговите потребности, желания и интереси. Следователно степента на активност при използването на различни категории думи може да се разглежда като израз на определено ниво в мисловното развитие на детето. С израстването на детето и усвояването на езика структурата на неговата реч се усложнява, употребяваните изречения стават все по-оформен, броят и разнообразието на частите на изречението и на връзките между тях нарастват, което е естествен процес за децата в норма. Наблюденията и психологическите изследвания показват, че речта на децата с интелектуална недостатъчност се състои от прости изречения. Техните разкази представляват верига от граматически равнозначни звена, редица от прости изречения. Сложните изречения се появяват много по-късно. Твърде често се срещат нарушения на синтактичните връзки за съгласуване, прояви на аграматизъм – пропускане на предлози, неправилно съчетаване между думите по род и число. Непълните изречения заемат голямо място сред изреченията.
От направения преглед върху специфичните особености в развитието на устната реч при деца с интелектуална недостатъчност се налага изводът, че нарушенията на фонетичния, лексикалния, граматическия строеж на речта са своеобразни, като преобладаваща е семантичната непълноценност.