В статията е направен преглед на специализираната литература по проблема за проектното обучение, груповата форма на организация и активното учене. Представен е разработеният въз основа на теоретичното изясняване на механизма и предимствата на обучение чрез работа по проекти технологичен вариант за групово обучение на базата на проекти с цел повишаване на познавателната активност на учениците.
Кажи ми, аз ще го забравя, покажи ми, може да го запомня,
накарай ме да го направя и ще го разбера…
Конфуций
Има няколко варианта за „активно учене“, които съвремието ни предлага: „самостоятелно учене“, „учене в действие“, „учене във и чрез опита“, „контекстно учене“, „учене, базирано на решаване на проблеми“, „учене чрез взаимодействие и сътрудничество“.
Според конструктивистката теория ученето е процес на индивидуална трансформация, точно затова то придобива такава особена стойност за ученика. Според тази теория да се учи, значи:
- да се действа според ясно маркирани цели;
- учениците да предлагат собствени решения на проблеми, но и да могат да поемат отговорността за тях;
- да осъществяват социални взаимодействия, насочени към споделяне на опит;
- да се формират стратегии за самостоятелно учене.
Така ученето придобива смисъл за децата.
Природните науки имат все по-съществено място в нашето всекидневие. Научните постижения, до които те достигат, са в основата на решаването на глобални проблеми, като: замърсяването на околната среда, съхраняването на биоразнообразието, опазването на здравето на човека и изхранването му, използването на алтернативни източници на енергия и др. В същото време учениците имат достъп до огромни потоци от информация, представена по различен начин, от която те придобиват нови знания за света около тях. За да се изградят като добре образовани личности, трябва да се научат да систематизират и обобщават тази огромна по обем информация, да осмислят нейното значение, да намират практическото й приложение. Това стимулира самостоятелното учене и творческата дейност на учениците.
Опитът показва, че в 5. клас учениците преминават през труден период, поради прехода от началния в прогимназиалния етап на образование. Те проявяват голям интерес към обучението, ако в него са включени изследователски и практически методи и сами достигат до съответното знание.
Руският изследовател И. Сергеев (Сергеев, 2004) отбелязва, че лицето на образованието – това са новите методи на преподаване.
Учещото се училище има нужда от методи на обучение, които гарантират:
- независими и активни в обучението ученици;
- развитие преди всичко на общообразователните умения и способности –научноизследователски умения, рефлексивност, самооценка;
- развитие не само на умения, но и личностни компетентности, т.е. умения, пряко свързани с опита от прилагането им в практическата дейност;
- постигане на относително висок приоритет в развитието на познавателните интереси на учениците;
- осъществяване на връзката между образование и живот;
- създаване на предпоставки за реализиране на принципа „Учене през целия живот“.
В търсене на нови методи за обучение и организация на учебния процес се спрях на
изследване на проектно базираното обучение на учениците като особено значимо. То е в основата на умението за самостоятелна работа, на поемането на отговорност при изпълнение на учебните задачи, на придобиването на самоувереност и самочувствие за справяне с предизвикателствата.
Теоретичното осмисляне на дискутираните въпроси е в основата на изграждането на концептуалния модел на изследването.
Водещото място в арсенала от методи на преподаване в световните и националните образователни практики се заема от методите, свързани с работа по проекти. Разгледано в контекста на съвременното образование, проектното обучение най-често се определя като:
- научен подход за преподаване, в чийто център са учениците (Colley, 2008);
- метод на преподаване, който използва сложни автентични въпроси, за да включи учениците в продължително, задълбочено, съвместно учене, с резултат – внимателно конструиран продукт или изделие (Dickinson & Jackson, 2008);
- образователен инструмент, който включва обучаваните в изследване на важни и съдържателни въпроси чрез проучване и сътрудничество, използване на технология, създаване на продукти и споделяне на идеи (Frank & Batzilai, 2006);
- систематичен подход на преподаване, ангажиращ учениците в усвояване на знания и умения чрез продължителен процес на изследване, структуриран около сложни реални въпроси, старателно проектирани продукти и задачи (Markham et al., 2003);
- форма на организация на обучението, свързана с продължителни учебни дейности, интегриране на съдържанието с реални житейски проблеми или бъдеща професионална реализация (Пейчева, 2002).
Проектно базираното обучение е метод на преподаване и учене, при който обучаемите придобиват нови знания и умения в процеса на проектиране, планиране и произвеждане на определен образователен продукт (Николаева, 2004; Пейчева, 2001; Хегедюш, 2007). Технологията на проектно базираното обучение е гъвкава и мобилна както по отношение на организацията, времетраенето, така и по отношение на съдържанието. Образователното съдържание не се поднася в готов вид от преподавателя, а учениците работят самостоятелно с информацията в процеса на нейното търсене, подбор, структуриране, представяне. Така те активно овладяват съдържанието, при това в конкретен контекст, което прави техните знания личностно значими и трайни. В този процес преподавателят изпълнява функции на съветник и партньор, насочващ ученето в съдържателно и функционално отношение в търсенето на отговор на въпросите „защо“, „какво“ и „как“.