Във времето груповата форма се развива и променя, като авторите, занимаващи се с проблема, акцентират на различни нейни черти. Общото в тяхното мнение е това, че класът се разделя на групи, възлага се задача на всяка група, която се решава съвместно от всички членове. В процеса на групова работа са важни непосредственото взаимодействие между учениците и съгласуваността при съвместната им дейност, т.е. наличие на обща познавателна задача, обмен на информация, взаимна помощ, съгласуване на мнения, извличане на общи изводи. Липсва постоянен контакт с учителя, той се включва в определени ситуации – най-вече при инструктажа в началото на работата.
М. Андреев (Андреев, 1996) разработва групова система на организация на обучението. Той препоръчва разделяне на групите на малки – 5 до 15 души, и големи – над 15. Тези групи могат да се използват в класната и извънкласната работа. Според него оптималният вариант е хетерогенна група от 4 до 7 ученици. Групата си избира отговорник и работи по точно определена тема. Необходимо е да се изготви план за работа и да се разпределят заданията между членовете на групата. Получените резултати се докладват и обсъждат в клас. Тази система може да се използва както при усвояване на нови знания, така и при тяхното затвърдяване и систематизиране. Груповата работа е предизвикателство за учителя. От една страна, тя изисква повече подготовка, планиране на всяка част от урока, създаване на задачи, събиране на материали. От друга – позволява на учителя да промени традиционното поднасяне на материала, да влезе сред учениците и да им помогне да открият вече откритите неща. Груповата работа е предизвикателство и за учениците. За качественото й провеждане учениците трябва да имат натрупани знания. В процеса на работа се активизира общуването, повишават се критичността и активността, която води до успех.
Активно обучение (аctive learning) е термин, който се отнася за процеса на усвояване на нови знания и умения посредством въвличане на обучаемите в извършването на различни щателно подготвени учебни дейности.
Активното обучение е начин на обучение, при което традиционната атмосфера в учебната зала (кратки накъсани уроци, в лекционен стил, при които преподавателят е централната фигура, а обучаемите са пасивни) се заменя с грижливо подготвени учебни дейности, в които учещите играят централна роля. Тези учебни дейности може да бъдат най-разнообразни – писане, четене, групова работа, дискусии, ролеви игри, казуси, групови проекти, симулации, семинари, решаване на проблеми и задачи, свързани с анализиране, синтезиране и оценяване.
Традиционният учебен час има много плюсове и без него не мисля, че бихме осъществили успешно обучение на учениците, но той трябва да създава условия за активно учене, да стимулира учениците към активно отношение в образователния процес, защото, както казва древногръцкият историк Плутарх, „ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. Мисля, че интерактивната среда би улеснила откриването на възможностите и влеченията на учениците. Откривайки интересите им, бихме могли успешно да насочваме тяхното развитие.
Някои изследвания в областта на когнитивната наука показват, че много хора имат стил на учене, при който традиционният лекционен начин на преподаване не е подходящ. Според Артър Чикъринг и Зелда Гемсън, за да бъдат активно въвлечени в процеса на обучение, учащите трябва не само да слушат, но също и да четат, пишат, обсъждат или решават проблеми. Най-важно е, че те трябва да се занимават и със сериозни мисловни задачи като анализиране, синтезиране и оценяване. Използването на техники за активно обучение в класната стая се смята за жизненоважно заради същественото им въздействие върху обучаемите. Редица проучвания сочат, че стратегиите, насърчаващи активното учене, са по-добри от лекциите при развитието на умения за мислене и писане.
Прегледът на специализираната литература по проблема за проектното обучение, груповата форма на организация и активното учене даде възможност за обосноваване и конструиране на концептуалния модел на иновативното изследване.
- Теоретично изясняване на основанията на обучение чрез работа по проекти.
- Изясняване на същността на груповата форма на обучение като метод за обогатяване на знанията на учениците и практическа реализация на техните познания.
- Разкриване на значението на активното обучение като начин за повишаване на ефективността на процеса на учене и резултатите от него.
- Анализиране на учебното съдържание по предмета „Човекът и природата“ в 5. клас и избор на теми, които да бъдат включени в проектните дейности.
- Извеждане на характеристиките на учебника – структуриране на текста, последователност и логичност на изложението, основни понятия, водещи идеи, графики и изображения, схеми, модели и диаграми.
- Конкретизиране на тематичната насоченост на отделните проекти; формулиране на темите за групови проекти.
- Разпределение на темите по групи ученици.
- Разработване и обсъждане на съдържанието на проектите (дейности и артефакти).
- Разработване и обсъждане на начина на представяне на готовите проекти.
- Разработване и обсъждане на критериите за оценка на груповата работа и на готовия продукт.
- Избор на изследователски методи и разработване на изследователски инструментариум.
- Определяне на критериите, показателите и измерителите на изследването.