Концептуални основания за работа по проект „Ученици пишат учебник“

ИНСТРУКЦИЯ

за написване на учебник по предмета „Човекът и природата“

1. Поставяне на темата.

Всеки участник се запознава с основната тема, по която ще работи в своята група:

а) прочетете внимателно текста в предоставения учебник;

б) запознайте се със схемите, илюстрациите, снимките и таблиците в отделните урочни единици и тяхната роля за онагледяване и разбиране на основния текст;

в) обърнете внимание на новите термини и понятия, как са използвани в текста, дали са изнесени извън него и обяснени ясно и разбираемо;

г) запознайте се с допълнителните текстове и възможностите, които предоставят за усвояване на допълнителни знания и умения, за стимулиране и мотивиране на познавателната дейност на учениците;

д) разгледайте внимателно въпросите, задачите и тестовете след всеки урок и осмислете тяхното значение за затвърдяване, практическо прилагане и самооценка на придобитите знания и умения;

г) обърнете внимание на пояснителният текст към илюстрациите и как той подпомага зрителното възприемане.

2. Обсъждане с екипите на процеса на разработване на проекта.

Определете най-важната информация по темата, която трябва да научат учениците, учещи по вашия учебник:

а) през учебната година всеки ученик е необходимо да издирва подходящи, интересни и малко известни текстове по съответната тема от различни източници (сайтове, вестници, списания, енциклопедии, художествена литература, научни публикации): 1) текстовете трябва да бъдат научно обосновани, съответстващи на съвременното развитие на науката, техниката и технологиите, 2) събраните материали трябва да отговарят на възрастовите особености на учениците от 5. клас, 3) учебникът трябва да осигурява условия за усвояване на българския книжовен език;

б) всеки месец групите се събират, разглеждат събраната информация и я подреждат логически. Текстовете трябва да бъдат свързани с основната тема. Подбраната информация се разделя на отделни подтеми, подобно на урочни единици. На всяка подтема се поставя подходящо заглавие. При необходимост за по-лесно запомняне всяка подтема се разделя на няколко части. На всяка отделна част може също да се постави заглавие;

в) към всяка част е необходимо да се подберат подходящи нагледни материали – схеми, рисунки, картинки, графики, снимки, които да бъдат тематично свързани с изложения текст;

г) към всяка част трябва да се съставят по 3–4 въпроса, задачи, теми за самостоятелна работа, систематизиращи и обобщаващи таблици, чрез които учениците да могат да затвърдят и обобщят знанията си;

д) необходимо е да се подберат интересни и любопитни факти към отделните подтеми, които да създадат условия за търсене на нова и актуална информация от бъдещите ученици, учещи по новия учебник (например: интересни снимки на малко известни животни, да се напишат за тях любопитни факти; факти за интересни сплави, например от какво се правят самолетите);

е) към всяка подтема е добре да бъдат приложени експериментални задачи или упражнения, които да стимулират самостоятелното учене и творческата дейност на учениците, ползващи учебника;

ж) когато в изложението присъстват важни, непознати понятия или термини, трябва да бъде поместен речник с кратки определения на тези понятия и термини;

з) при изясняване на същността на процеси и явления, протичащи в природата, е възможно изграждането на модели с цел тяхното обяснение (например: моделиране на кръговрата на веществата).

3. Отговорникът на всяка група събира и съхранява подбраната информация в папки, като контролира нейния обем и логическата й свързаност.
4. В края на учебната година отговорниците на групите се събират, обединяват материалите, подреждат ги в завършен вид и оформят учебника.

В хода на дейностите по проекта у обучаемите се развиват умения за групова работа. Учениците се разделят на седем екипа. Във всеки екип има по 4-ма ученици. Предоставя се възможност всеки екип да си избере лидер, като учителят предварително дава напътствия какъв трябва да бъде лидерът, какви ще са неговите задължения по време на работата в екипите. Акцентира се на основните белези на екипната работа, а именно: всички да се включват в изпълнението на задачите, да обменят свободно мнения, идеи и предложения, да планират и умело да разпределят задачите помежду си, да се изслушват, да си помагат, да работят самостоятелно, да е налице контрол. Всяка група получава указания за работа. Създава се план за работа.
След проучване на учебното съдържание в 5. клас то е разделено на отделни теми и всяка група работи по своята тема. Определени са следните теми на проектите:

• Тема 1. Небесните тела в Слънчевата система;
• Тема 2. Състояния на веществата и преходи между състоянията на телата и веществата;
• Тема 3. Чисти вещества и смеси;
• Тема 4. Въздух. Разпространение, състав и свойства на въздуха;
• Тема 5. Вода и водни разтвори;
• Тема 6. Светът на животните;
• Тема 7. Заболявания при човека. Здравословен начин на живот.

Чрез екипната работа се активизира както познавателната, така и продуктивната дейност на учениците. В процеса на изпълнение на проектите учениците издирват интересни и малко известни текстове по съответните теми, създават илюстрации, схеми, графики и таблици към тях. Събраните материали се подреждат и съхраняват в папки. Формулират се въпроси и задачи към всеки урок. Веднъж месечно групите се събират, разглеждат събраната информация и я подреждат логически. Обсъждат се идеи, съгласуват се мнения, вземат се съвместни решения.
В края на годината всяка група подрежда тематично събраната информация, поставя съответните заглавия на текста, подбира илюстративния материал така, че най-пълно да онагледява учебното съдържание, създават се отделните рубрики към всяка урочна единица, като се следи за тяхното естетическо оформление. Отговорниците на групите обединяват събраните материали и оформят готовия учебник.
В два последователни часа отделните групи представят пред класа своите проекти, които се оценяват от учителя и от учениците.
Представената проектна дейност съдейства за формиране у учениците на умения за самостоятелно учене, допринася за осмисляне на знанията и изграждане на отношение към учебната дейност. Повишава се интересът им към природните дисциплини. Проведеното изследване категорично потвърждава, че за да мотивираме към учене съвременния ученик, е необходимо да му предложим нови методи и средства, които да осъвременят учебния процес, да развият творческите заложби на обучаемите и те да придобият чувство на удовлетвореност и самочувствие от постигнатите резултати.

---