Изследване на динамиката в развитието на физическото качество сила при 17–18-годишни ученици, активно занимаващи се с фитнес

В статията са представени основанията и резултати от проведено експериментално изследване на въздействието на заниманията с фитнес върху специфичната физическа подготовка и работоспособност при 17–18-годишни ученици. Изследването е реализирано с ученици от ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково, в условията на извънурочни учебно-тренировъчни занимания в продължение на една година. Анализът на резултатите показва динамика в развитието на физическото качество сила, както и на цялата мускулатура и функционалните системи на организма.

Фитнес заниманията освен силови включват и упражнения с цикличен характер (бягане, плуване, колоездене, ски бягане, туризъм и др.), които са в диапазона на аеробните и смесените енергийни механизми на организма и въздействат върху обезпечаващата ги система. Използват се широко дихателни, изправителни упражнения и такива за разтягане и гъвкавост. Съществени тук са два момента – естетичен и здравен. При редовни занимания се постигат стройна, атлетична фигура, отлична обща физическа подготовка, хармонично развитие на всички органи и системи на организма, поддържа се добро здравословно състояние, в което се крие огромната притегателна сила на фитнеса, обуславяща широката му популярност и признание през последните години. Естествено, физическото усъвършенстване не е привилегия само на фитнеса. И при другите спортни дисциплини придобиването на качествата, необходими за съответния спорт, става чрез активното упражняване на определени мускулни групи и функционални системи, което неминуемо води до тяхното развитие, но все пак при тях пряка цел на заниманията е високият спортен резултат, изразен в метри, секунди, килограми и т.н., докато при фитнеса въпросът за физическото усъвършенстване намира своето директно и поради това оптимално решение.
Преди всичко, чрез подходящ подбор на упражненията може да бъде натоварен абсолютно всеки мускул или орган, т.е. избягва се едностранчивостта във физическото развитие, характерна в по-голяма или по-малка степен за всеки друг вид спорт. Освен това чрез подходящ подбор на утежненията, с които се правят тези упражнения, може да бъде намерен и използван най-благоприятният режим на натоварване за увеличаване на силата, намаляване на излишната телесна маса, корекция на външния вид на дадена част от тялото и т.н.
Голямо предимство на фитнеса е и елементарната техника на абсолютно всички упражнения. Не е необходимо години наред да се губи време за разучаване и усъвършенстване на изпълнението на сложни движения и за създаване на тясно специализирани умения, както е при останалите спортни дисциплини. Достатъчно е за целта да се отделят една-две седмици, след което веднага започва да се работи „по същество“. В сравнителен план много по-малка е вероятността от получаване на травми.
Целта на експерименталната работа е да се изследва въздействието на заниманията с фитнес върху специфичната физическа подготовка и работоспособност при 17–18-годишни ученици от ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково, в условията на извънурочни учебно-тренировъчни занимания в продължение на една учебна година. През първите шест месеца се провеждат по три занимания седмично, а през следващите шест – по четири.
Изследвани са 12 ученици, всички обединени от идеята да увеличат силовите си възможности, да придобият хармонично развито тяло и повишена функционална годност.
През първите няколко седмици упражненията се изпълняват със сравнително неголяма тежест, с десетина повторения в серия, без особено напрежение. Необходимо е най-напред мускулите, сухожилията и ставните връзки да укрепнат, целият организъм да се подготви за несвойствените му физически натоварвания, както и да се усвои техниката на използваните упражнения. Упражненията се променят периодично, за да се избегне адаптацията към натоварването, като отначало това става през два месеца, след което този срок се намалява. С увеличаването на стажа натоварването расте, но не толкова за сметка на продължителността на тренировката, колкото с подобряването на нейното качество, повишаването на нейната плътност и на тежестта на използваните уреди. Оптималният брой повторения е 8–10, но занимаващите се, които са с наднормена телесна маса или са склонни към напълняване, изпълняват 10–12, а в някои случаи дори до 15 повторения. По-слабите, за които е съществено да натрупват мускулна маса, изпълняват по 6–8 повторения.
Най-важното след преминаването на първоначалния подготвителен етап е последните 2–3 повторения на всяко упражнение действително да се изпълняват с усилие и максимално да натоварват съответната мускулна група.
След шестмесечен тренировъчен период трикратното седмично натоварване вече не е този стимул за развитие на силовите качества и растежа на мускулната маса, както това е било в началото. Адаптацията към този вид тренировка е много силна и тя вече няма изграждащ, а само формиращ ефект. Всичко това налага да се премине към четиридневна седмична тренировъчна програма.