Демократичните промени, новите социално-политически реалности в нашата страна наложиха промени в цялостния обществено-политически живот, включително и в сферата на образованието. На основа на традициите в образователната система, в контекста на образователната реформа, „…неизбежно ще открием, че ядрото или най-съществената му част се оказват промените в съдържанието на обучението и неговото усъвършенстване и осъвременяване“. В Държавните образователни изисквания и учебните програми специално място е отделено на интегративните тенденции и междупредметните връзки, които са и едни от най-съществените части на учебните програми.Интегративните тенденции и междупредметните връзки са необходима предпоставка за усъвършенстване на учебно-възпитателната работа в съвременното училище. Физическата култура е дисциплина, която влиза във взаимодействие с всички учебни предмети. В статията са предложени методически насоки за прилагане в учебно-възпитателния процес по физическа култура в начален етап на образование на междупредметни връзки с точните и природните науки,с изобразително изкуство, домашен бит и техника, музика и др.
Според авторите на учебната документация междупредметната интеграция е необходима предпоставка за усъвършенстване на учебно-възпитателната работа с учениците. Физическата култура е учебен предмет, който влиза във взаимодействие с всички учебни предмети. Прилагането на междупредметните връзки изисква учителят да съобразява преди всичко възможностите на учениците – и особено, когато говорим за учениците от началния етап, т.е. възрастта между 7 и 10 години.
Междупредметната интеграция с точните науки (математика, физика) може да се търси при осмисляне и изграждане на представи и понятия за количествени и пространствени отношения – геометрични форми (фигури), редно значение на числата, мерни единици, измерване на разстояние (дължина, височина, време).
Още в първите уроци по физическа култура в 1. клас учениците се запознават с някои основни понятия на математиката: метър, секунда, права, окръжност, и то в „жива“, действителна обстановка, свързана със собствените им сили и възможности. Това създава условия за предшестващи междупредметни връзки, тъй като повечето от тези понятия се изучават много по-късно. Подвижните, щафетните и спортно-подготвителните игри и строеви упражнения са учебният материал по физическа култура, който в най-голяма степен подпомага както за изучаването на геометричните фигури, така и на понятията: по-малко, повече, тъждество и др.
При провеждане на играта „Два лагера“ в заключителната част на урока учениците са строени в две редици, една срещу друга, на разстояние около 10 м. По средата между тях се поставя предмет (топка, конус или др.). Учениците от всяка редица се преброяват по реда на номерата. При съобщаване на някое число от учителя учениците с този номер от двете редици се стремят по най-бързия начин да достигнат предмета и да го докоснат. В този вариант играта е подходяща за начално разучаване. По-късно в уроците за затвърдяване и усъвършенстване определянето на учениците, които ще се състезават, става след решаване на задачи със сборуване, изваждане, деление или умножение, в зависимост от изучавания материал по математика. Резултатът е намаляване на функционалното натоварване и повишаване на емоционалността, от една страна, а от друга – упражняване на учебния материал по математика и подготовка за активна умствена дейност в следващите уроци. Ефектът може да бъде двупосочен, ако единият от състезателите е добър математик, но с по-малки двигателни способности и победи другия, който е с по-големи двигателни способности, но с пропуски по математика. Такава игра би била мотив за по-сериозни занимания както с физически упражнения, така и с математика.
В урока по физическа култура се създават условия за развиване и обогатяване на речта преди всичко с използване на специалната терминология. Различните дидактически игри, прилагани предимно в заключителната част на урока, подпомагат този процес. В 1. клас се провеждат подвижни или щафетни игри, в които учениците допълват сричка до дума. Във 2. клас в играта се изисква отговор по асоциации, например: море – лодка, черно, вода и т.н. В 3. и 4. клас се изисква асоциацията да бъде или само прилагателно, или само съществително име. Игрите се провеждат с подходяща двигателна дейност (ходене, бягане, подскоци), с което се постига двоен ефект – намалява
не на натоварването и плавен преход от един вид дейност към друг. Честа грешка в практиката, водеща до „вулгаризиране“ на идеята за междупредметните връзки, е провеждането на дидактически игри без двигателна дейност.