Групова работа
Груповото обучение започва още в реформаторската педагогика с Д. Дюи, Е. Паркхърст, Р. Козине, П. Петерсен и др. Един от първите проекти за групова организация на обучението и неговата индивидуалност е Далтонският план – основан и приложен от Елен Паркхърст и Евелин Дюи в началото на 20. век в гр. Далтон, щат Масачузетс. Според Речника по психология понятието „група“ е социална общност от хора, обединени върху основата на признаци, които се отнасят до съдържанието на съвместно изпълнявана от тях дейност и характера на общуването им, структурирана съвкупност от индивиди, които си влияят един на друг. Тя осигурява потребностите им от сигурност и общуване. Груповото учене е учене в социална ситуация, която може да го облекчава или блокира. Характерни признаци на груповото (социално) учене са: спонтанност; стихийност; имитация; съпреживяване; взаимодействие. Има стимулиращо и мотивиращо влияние на социалните човешки отношения, групово влияние върху продуктивността на ученето и начините за решаване на проблеми, висока практическа ефективност (Десев, 2008).
Научни изследвания в тази област прави Добринка Тодорина, преподавател в Югозападния университет в Благоевград, давайки един своеобразен SWOT анализ на груповата форма на обучение (Тодорина, 2011).
Силни страни:
- Сътрудничество;
- Плановост;
- Лидерство;
- Активизиране на учебния процес;
- Работа с литература;
- Критичност;
- Обратна връзка;
- Отговорност;
- Диалогичност;
- Съгласуваност, координираност;
- Самоконтрол и самооценка;
- Самоуправление;
- Мотивираност;
- Съревнователност;
- Толерантност;
- Интерактивност.
- Ангажиране на едни ученици и недостатъчна натовареност на други;
- Възникване на конфликтни взаимоотношения между отделни групи или между партньорите в групата;
- Нарушаване на дисциплината по време на учебния час;
- Неправилно организиране и провеждане на груповата работа, например неясно формулирани задачи;
- Трудно определяне на индивидуалните постижения или пропуски на учениците, оценяване.
Създаване на групи
Може да се смята, че най-критичен е моментът на формирането на групите. Разбира се, съставът и размерът им зависят от задачите, които ще се решават, и от самите обучаеми, но най-често в рамките на един клас групите се състоят от 4, 5 или 6 ученици. Учениците нямат необходимите умения за работа в група и се нуждаят от практикуване и развиване на умения за такова учене, т.е. известно време учителят прави тренинг за работа в група, обяснява и следи за изпълнението на стъпките на този тренинг. Независимо от това, дали задачата е обща или различна за всяка група, може да се използват еднакви или различни интерактивни методи за постигане на целите. Тези методи може да се избират от учителя или от самите групи. Във всички случаи се разработва конкретна стратегия, за да може да се избегне репродуктивното възпроизвеждане и да се достигне до творчески изяви. Ако критериите и ролите са ясно установени, повечето групи се справят успешно със задачите си независимо от вида на използвания интерактивен метод (светофар, аквариум, дискусия, казус, постер и т.н.). Ако възникне проблем, например при отсъствието на някой от групата, учителят може да преразгледа индивидуалните задачи или роли, да промени критериите, целите и задачите. Откриването на проблемите в зародиш е най-добрият вариант. Трябва да се помогне на учениците да придобият увереност, да се освободят от вината и да поемат отговорност, да не се възползват от груповия успех, а „неработещите“ да увеличат приноса си към групата. Така ще се гарантира равното участие на всички при следващите задачи.
Оценяване на груповата работа
Образованието изисква окончателните оценки в училище да отразяват постиженията на всеки обучаем, затова оценяването по групи, където продуктът е общ, не е никак лесна работа, като се имат предвид и по-големите очаквания на участниците. Учителят трябва да използва различни методи и начини да получи повече информация за собствения принос на всеки член на групата, за да формира окончателната оценка на ученика.
Св. Цанков и В. Войноховска от Русенския университет „Ангел Кънчев“ предлагат следната версия за оценка – разпределение на колективната оценка на групата. Групата решава дали оценката да се разпредели равномерно или неравномерно между членовете й. Учителят все пак трябва да определи окончателната оценка въз основа на собствената си професионална преценка. Възможно е групата да получи една обща оценка към индивидуалните такива, както и към оценките, давани от членовете на самата група (Цанков & Войноховска, 2014).
Групова работа и интерактивни методи
Обединяващото между двете категории е образователната цел, която е една и съща – личностното развитие на учениците в условията на качествен учебно-възпитателен процес, съобразен със съвременните динамични новости в стандарта на живот, с новите проблеми – технически, психологически, интелектуални. Известно е, че при всяка от формите на обучение може да бъдат приложени почти всички от интерактивните методи, в зависимост от тяхната специфика. Прилагането на интерактивните методи на обучение в груповата работа гарантира нейната ефективност. Осъществяват се нови форми на сътрудничество чрез електронни съобщения (e-mail), онлайн комуникации чрез различни социални мрежи, обмен на информация чрез хипервръзки, търсене в различни бази данни, като координацията между членовете на една или няколко групи е условие за постигането на целите, за получаването на качествен краен продукт.