i-Продължаващо образование

Модел на педагогическа технология на групова работа с използване на интерактивни методи в обучението по физика и астрономия в 9. клас

0
Методически аспекти
Програма за осъществяване на групова работа  с диференцирано  използване  на интерактивни методи и средства

След анализиране на съдържанието и целите, заложени в ядро „Механични трептения и вълни“, груповата диференциация в хода на обучението не налага промяна в календарния план на часовете, както и промяна в заложеното учебно съдържание. Възприемането на това абстрактно съдържание може да се подобри посредством  групова работа с внедряване в нея на интерактивни методи чрез следната програма.

Съдържание Основни категории учебни цели Интерактивни методи и средства в групите
Знание Разбиране Приложение Анализ
1. Физични величини  – дефиниции за Т, ν, λ, А, u + + + Рисуване на идея
Панелна дискусия
Ролеви игри
Светкавица
Мозъчна атака
Казус
Светофар
Съчинения
Дискусии
Интервю
Таблици
Карти
Графики
Презентации
Постери
Кръстословици
Макети
Проекти
Симулации
– измервателни единици за Т, ν, λ, А, u + + +
– дефиниции за пер. движ., ХТ, МВ – видове, ХВ, стояща вълна, звук и видове, математическо и пружинно махало и периодите им + + +
– чертане на графики на вълните + + + +
– умения за разчитане на графики за изчисление на величини + + + +
2. Зависимости между величини
T=\frac{1}{\nu }, \displaystyle u=\lambda .v, \displaystyle T=2\pi \sqrt{\frac{m}{k}}, \displaystyle T=2\pi \sqrt{\frac{l}{g}}, \displaystyle F=k.x, \alpha ={\alpha }', \displaystyle a=\frac{g}{l}.x, \displaystyle a=\frac{k}{m}.x		 + + + +
3. Физични понятия – кохерентност, синусоида, фронт, лъчи, макс. и мин., източници и приемници на звук, тон, шум + + +
4. Физични закони и принципи + + + +
5. Физични явления – периодичен процес, интерференция, дифракция, отражение и пречупване, резонанс + + + +
6. Решаване на задачи, свързани със зависимости – 2, и закони – 4 + +
7. Демонстрационни експерименти за 1, 2, 4 + +

Легенда: ХТ – хармонично трептене, МВ – механични вълни, ХВ – хармонична вълна

В методическата литература няма препоръки кои от интерактивните методи са най-подходящи и приложими за реализиране на технологията на групова дейност. Може би всички са ефикасни и затова еднакво позволени, но в хода на експеримента ще се ръководим от това, което гимназистите сами избират, което най им приляга и харесва. Учителят „само“ наблюдава, консултира, сътрудничи и организира. Учениците все повече се борят за свобода на действията си, затова очакват да им се позволи да вземат решения, независимо от риска тези решения да не са най-правилните. Учителят трябва да се научи да дава възможност да вземат и неправилни решения. Историята показва, че някои приети за неправилни решения се превръщат в научни  открития.
Интерактивното обучение е ориентирано към обучаващия се, което означава, че игра или филм, снимки или табло с карикатури и анекдоти, таблици или кръстословици, театрална сценка или интервю ще ги сблъскат с житейски проблеми, с техни потребности и интереси. Работата в групата под ръководството на учителя ще помогне за разгадаването и опознаването на хоризонтите на заобикалящия ни свят.

    1. Андреев, М. (2001). Процесът на обучението. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
    2. Бижков, Г. & Краевски, В. (2007). Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
    3. Буров, Ст. и др. Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. Габеров.
    4. Градинарова, М. и др. (2001). Физика и астрономия 9. и 10. клас. Методически насоки. София: Анубис.
    5. Гюрова, В. и др. (2006). Интерактивността в учебния процес. София: Агенция Европрес.
    6. Денев, П. (2005). Интерактивни педагогически умения. София.
    7. Десев, Л. (2008). Речник по психология. София.
    8. Димитрова, Н. (2013). Интерактивност и обучение. Модели на интерактивното обучение в продължаващото образование на учителите по физика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
    9. Костова,З. (2003). Интерактивни и иновативни методи на преподаване. Благоевград.
    10. Кюлджиева, М. (2001). Физика и астрономия ЗП за 9. клас. София: Педагог 6.
    11. Максимов, М. & Христакудис, Г. (2001). Физика и астрономия. Учебник за 9. клас ЗП. София: Булвест 2000.
    12. Петров, П. (2001). Дидактика. София: Веда Словена – ЖГ.
    13. Попов, Хр. и др. (2001). Физика и астрономия за 9. клас ЗП. София: Просвета.
    14. Тодорина, Д. (2011). Общи организационни форми на обучение. Благоевград.
    15. Цанков, Св. & Войноховска, В. (2014). В: Образованието в информационното общество – шеста национална конференция.
  • Кети Проданова, ПГХТ „Акад. Неделчо Неделчев“,  Сливен
    keti_659@abv.bg
    рецензент: гл. ас. д-р  Нели Димитрова
1 2 3 4

Още от рубриката

Comments are closed.