На фигура 1 е представен вариант на учебна среда в клас, която е насочена към формиране и подпомагане на самостоятелното учене (Бояджиева & Кирова, 2013а: 101).
Фигура 1. Четири основни елемента на среда в клас,
осигуряваща възможност за самостоятелно учене
Самостоятелното учене (Independent learning) е цялостен психолого-педагогически подход за осъществяване на процес на обучение, в центъра на който е поставен ученикът. „Независимото“ учене не означава абсолютна индивидуална свобода на избора, нито учене, изцяло извън общия контекст на образователната система. Моделът изисква създаването на цялостна, гъвкава, отворена активност, в съответствие с индивидуалните особености на учещите се. Основното изискване е осигуряване на достъп до разнообразни ресурси и източници на познание за всекиго. Преподавателят направлява и контролира ученето на своите ученици индиректно, като изпълнява ролята на партньор, посредник, помощник. На фигура 2 е представен вариант на самостоятелно учене – извън класната стая (Бояджиева & Кирова, 2013б: 43).
Фигура 2. Самостоятелно учене – извън класната стая
Оценяване на самостоятелното учене
Основен акцент в самостоятелното учене в училище е не само усвояването на определени знания, по-скоро – изграждането на увереност и формирането на компетентност по отношение на собственото учене във всички негови етапи и особено в самооценяването и рефлексията върху всеки един от тях. Така учещият се става отговорен към това, доколко неговите учебни действия са ефективни по отношение на поставената цел, доколко е обмислил и подбрал най-подходящите действия.
Оценяването на самостоятелното учене, както при всеки друг процес на учене, има значение за регулацията на учебната дейност, за поддържането на мотивацията, за развитието на учещия се. Оценяването в този случай може да се разгледа като част от формиращото оценяване, в което участва учителят. Той подпомага формулирането на целите на ученето, осъществява обратна връзка в определени етапи, участва в изработването на критериите за оценка и оценява работата на учениците по тях.
Спецификата на учебните задачи, които предполагат самостоятелно учене, изисква творческо и критично мислене в процеса на самостоятелното достигане до ново знание. Творческото мислене се свързва с анализа и създаването, докато критичното мислене включва и оценката. Анализът, оценката и създаването са трите по-високи познавателни равнища в обновения вариант на таксономията на Блум и се свързват с мисловни умения от по-висок ранг.
Оценяването на задачи и дейности от този вид изисква предлагане на критерии за оценяване на получените резултати, обсъждането им с учениците, приемането им с консенсус от класа или групата. Крайната оценка може да има не толкова количествен, колкото качествен характер.
Примерни самостоятелни учебни дейности и тяхното оценяване в рамките на работата в клас
Четенето и разбирането на вербалната информация са в основата на самостоятелното учене. Това може да се свърже със съставяне на по-кратък или на разширен план на текста.
Може да се поставят следните задачи:
- Прочетете внимателно текста (от учебника, конструиран от учителя, статия и др.) Разделете го на отделни части. Определете кое е най-важното според вас във всяка част и се аргументирайте защо. С кои думи или изрази бихте могли да го определите? Преценете каква е връзката между отделните части на текста. Кои думи или изрази бихте използвали, за да представите неговото общо съдържание накратко? Запишете подробен план на текста. По какъв начин бихте го разказали на човек, незапознат с него?
- Откриване на ключови думи и ключови идеи в даден текст. Приложена към конкретен урок или текст, тази техника служи за извличане на най-същественото, най-важното от дадена информация, нейното систематизиране чрез опорни думи или изрази. Вариант е на групи ученици да се предложат за анализ различни текстове, но по една и съща тема.
- Съчиняване на текст по ключови думи. В този случай се изисква по-разширено и систематизирано изложение на знанията по определена тема. За целта може да се използват ключовите думи след всяка тема, което е общ подход. В случая е необходимо проблемът предварително да е обсъждан и учениците да разполагат с някакъв обем от информация, която да обобщят и изложат. Например: Съставете текст за необходимостта от намаляване на употребата на фреони, като използвате дадените думи: халогенопроизводни на въглеводородите, фреони, озонов слой, стратосфера, хладилна техника, пулверизатори, заместители, забрана, устойчивост, дългосрочни последици, разрушаване, нови научни и технологични решения, ултравиолетова радиация, международни споразумения.
- Друг вариант е работата върху текстове от учебна, научнопопулярна литература, медии или нарочно конструирани с определена цел. Например:
– на учениците се предлага текстът да бъде съкратен по такъв начин, че да се запази основното, същественото в него, но да се освободи от излишното;
– да се разменят части, абзаци, така че текстът да стане логически по-строен, по-разбираем, по-ясен.
Поради това, че изискват повече време, тези дидактически инструменти са подходящи за възлагане на самостоятелна групова или индивидуална работа, която да се представи пред всички. В по-кратък вариант служат за систематизиране и обобщаване на химичните знания. - Редактиране на текст. Целта е да се разбира основното, същественото в дадена информация, да се откриват грешки, да се обработва информацията селективно и да се интерпретира.
- Конструиране на цялостен текст по дадени негови съставни части. По дадена тема се дава само част от текста (уводът, същинската част или заключението), комбинация от тях или отделни ключови фрагменти. Поставя се задачата да се допишат липсващите части. Добре е да се прилага към учебно съдържание, което вече е изучено, по което е поставена предварителна задача за проучване или се отнася към по-широко известен екологичен или практически проблем. Обемът на текста зависи от характера, сложността на учебния материал, неговата значимост за по-нататъшната работа и възможностите на учениците. Това създава условия за систематизиране, затвърдяване на знанията и приложението им в нови ситуации (Димова, 2006).
Четенето с разбиране може да се развива и чрез прекодиране на словесна информация в различни визуални форми – рисунки, схеми, графики, таблици и др. онагледяване на словесната информация. Визуализацията подпомага откриването на причинно-следствени връзки, проследяването на времеви и пространствени зависимости в описанието, доказването на свое виждане за развитието на сюжета, на действията или процесите, описани в текста.
- Поставя се задача за самостоятелно изработване вкъщи на модели на ръбести/валчести тела по зададени размери с материали, избрани от ученика.
- Прочетете текста и съставете самостоятелно хранителна верига:
„Лили наблюдава с лупа едно листо в градината. Листните въшки се хранят с листа. Калинката изяжда листните въшки. Самата тя може да послужи за храна на някой паяк.“ - Прочетете текста:
„Киселинните дъждове силно увреждат дърветата, другите растения и селскостопанските насаждения, като разрушават защитното восъчно покритие на листата. Така те стават по-податливи на болести и вредители. Засегнатите участъци се покриват с петна и изсъхват. Киселинните дъждове замърсяват водните басейни. Рибите, другите водни животни и растения загиват, защото не могат да съществуват в кисела среда. Киселинните дъждове разрушават фасадите на сградите, защото взаимодействат с веществата от строителните материали. Това е особено опасно за паметниците на културата. Валежите оказват влияние и на цимент, бетон, метали, текстилни материали. Чрез въздушните течения и ветровете облаците, предизвикващи киселинни дъждове, могат да бъдат пренесени на по-дълги разстояния.“
Попълнете схемата,като използвате данните от текста (Димова, 2006)
- Текст:
„В резултат на изгарянето на изкопаеми горива от електроцентралите, промишлените предприятия, транспортните средства, отоплението в домовете се отделят вредни газове. Изхвърлени в атмосферата, те се смесват и взаимодействат с водните капчици в облаците и се получават нови вредни вещества, наречени киселини, които падат във вид на дъжд. Така се образуват киселинните дъждове. Киселинни могат да бъдат и снегът, мъглата, росата.“
Критериите за оценка в тези случаи може да бъдат много разнообразни и зависят основно от възрастта и представения материал за самостоятелно учене. Като по-общи критерии може да се използват: обяснението на основанията за съставяне на точно такъв визуален материал; устното трансформиране на визуалния материал отново в словесен; сравнението на резултатите между учениците и колективното обсъждане на тяхната коректност.
Много подходящ метод за свързване на целите на учебната работа в клас с процеса на разбиране, на усвояване на съдържанието и с постигнатите крайни резултати е съставянето на задачи по целите на урока от самите ученици.
- Съставете хранителна верига (мрежа, пирамида) по лични наблюдения.