Доказателство за непознаването на педагогическата тестология са изказваните аргументи срещу тестовото изпитване. В следващата таблица са изброени най-често изказваните аргументи от противниците на тестовото изпитване и са направени предложения за тяхното преодоляване.
| Аргументи против тестирането (проблеми) | Решение |
| Чрез тест изпитването е фрагментирано и повърхностно. Не може да се вярва на оценка, поставена на базата на задачи и посочени към тях отговори. | Ако задачите са внимателно обмислени и формулирани от преподавателя така, че да са насочени към най-важните и съществени елементи на учебното съдържание, тестът ще реализира целта си. Отговорите към всяка задача не трябва да са произволно приведени, а да симулират най-често допусканите грешки, дължащи се на пропуски в знанията. Може да се използват задачи за съответствие, дописване на твърдение и др. |
| Възможно е някои от верните отговори да са познати случайно, без да се притежават нужните знания. Излиза, че изпитването може да се вземе като „тото“. | При тестовете съществува възможност, ако не за пълното елиминиране на фактора случайност, то за свеждането му практически до нула. Ето как: ако при верен отговор изпитваният получава по 1 точка, то при всеки неверен отговор му се отнема например по 0,25 т., т.е. налага се санкция. Така се прави при спортните състезания, в които не се отчита време или разстояние (гимнастика, фигурно пързаляне и др.). Разбира се, ако не е посочен никакъв отговор, няма точка, няма и санкция. Санкцията принуждава изпитвания да избягва „играта на тото“, когато не знае как да отговори на даден въпрос. (Тук искам да отбележа, че в стандартизирания тест SAT за всеки 4 грешни отговора се отнема една точка и така се санкционира налучкването.) |
| Лесно е да се подскаже при изпитване с тест. | Подсказването е възможно при всяко писмено изпитване, а не защото изпитването е с тест. Но ако всички твои съседи работят по различни варианти на теста (достатъчно е да се размести номерацията на задачите, поредността на верните отговори, дори само смяна на числовите данни), възможността за подсказване става най-малкото твърде проблематична. |
| Тестовете трябва да бъдат разпечатани и размножени в значително количество. | И за това има решение – отговорите не се нанасят върху бланката за теста, а в съответна тетрадка (например, ако за теста са определени 20 минути – в тетрадката за домашна работа, а ако е за цял час – в тетрадката за работа в клас) и по този начин ще можем да проконтролираме как се води тетрадката. |
| Няма контакт учител – ученик. | При всяко писмено изпитване няма контакт учител – ученик, а не защото изпитването е с тест. Да не забравяме, че с наредба са определени минимален брой писмени изпитвания. Решаването на тест поставя тестираните ученици в еднакви условия: времето за решаване е еднакво за всички, броят на задачите и учебното съдържание, което обхващат – също, и не на последно място – еднакъв за всички е начинът на оценяване. Оценката, получена след изпълнение на тест, има позитивен ефект върху мотивацията за обучение на учениците, защото тя е независима от личността на оценяващия (Алексиева, 1994). |
| Предпочитате тестовете, защото е по-лесно – формулираш си известен брой въпроси и по няколко отговора към тях и после викаш някой да провери резултатите. Колко му е: толкова верни, толкова неверни – такава оценка. | Един произволен набор от задачи обаче няма характеристиките на дидактически тест, независимо че почти винаги му се поставя такъв етикет. „Да се направи лош тест е лесно – достатъчно е само желание. За създаването на добър тест обаче освен желание са необходими и познания в областта на тестологията“ (Стоянова, 1996). Това е така, защото съществуващите изисквания при конструирането на тестови задачи елиминират вероятността от недостатъци и негативни ефекти при работата с теста. Именно този факт, че всеки може да провери и оцени теста, прави тестовата форма обективна, защото оценката не зависи от екзаминатора. |