Здравословното хранене на юношите е един от важните въпроси както за медицината, така и за педагогиката. Данните от националното проучване, проведено през 2011 г. от Националния център по обществено здраве и анализи, сочат тревожни тенденции. От децата с наднормено тегло 25% съобщават, че употребяват редовно тестени изделия и картофен чипс повече от един път дневно. Повече от един път дневно приемат безалкохолни напитки около 20% от всички изследвани деца и юноши. В същото време по-малко от един път месечно 18% от учениците приемат риба, а пресни плодове и зеленчуци – само 5,8% от тях (МНЗ).Статията представя част от едно по-широко научно изследване в рамките на проект((Изследването е проведено в рамките на проект „Здравен статус, качество и стил на живот и възможности за стимулиране на позитивна личностна нагласа чрез природни и културно-исторически реалии“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.)), свързан с качеството и стила на живот на учениците и младежите. Стиловете на хранене, присъщи на учениците от периода на средното юношество, са малко изучаван проблем. Емпиричните данни от изследването показват нагласите на тази възрастова група. Въздържането от хранене не е нито трудно, нито лесно за тях, емоционалното състояние не им влияе. Външните дразнители се възприемат и оценяват от изследваните по различен начин.
Прегледът на публикациите в националната библиография за храненето в периода на юношеството доказва, че този проблем не е попаднал във фокуса на изследователите. Налице е едно задълбочено изследване в рамките на хабилитационната дисертация на Д. Байкова (2009), в която авторката представя резултатите от своето 15-годишно проучване на проблема от медицинска гледна точка. Другите публикации в периода 1996–2007 г. са три статии в сборници от научни конференции или научни трудове на факултети. Това прави настоящото изследване навременно и надявам се – полезно за осветляването на въпроса за особеностите на хранителното поведение в периода на средното юношество.
Цели, задачи и инструментариум на изследването
Целта на настоящото изследване беше да се установи емпирично какво е емоционалното отношение на учениците от посочената възрастова група към храненето. Както е добре известно, през този период се осъществява трансформирането на ценностната система на юношите – те изоставят основния си възглед от предходния период, когато компетентността е най-важна за тях, и се преориентират към верността към значимото за връстниците им. Според Е. Ериксон ориентацията към връстниците доминира до 19-ата година и влияе върху схващанията на юношата за живота като цяло. За него „мярата“ в социоемоционалната сфера е неговият връстник. Социалните отношения са най-важното, което интересува юношата при търсенето на отговор на въпросите „Кой съм аз?“ и „Какъв мога да стана?“.
Важна част от отговора на въпросите, свързани с търсенето и откриването на собствената идентичност, произтича от усещанията на юношата за неговия физически облик. Поддържането на тялото и на външния вид е тема, която интересува юношите. Доколко обаче те осъзнават връзката между външен вид, природна даденост и храненето е въпрос, който трябваше да бъде проучен. Ето защо бяха формулирани следните изследователски задачи:
- Да се установят нагласите на юношите към храненето в тяхното ежедневие;
- Да се опишат характерните черти на стиловете на хранене в периода между 12-ата и 15-ата година;
- Да се установи каква е субективната преценка на юношите за тегло и ръст.
За осъществяване на проучването беше използван холандският въпросник за измерване на хранителното поведение, разработен от Т. Стриен и др. (Strien et al., 1986). Той съдържа три скали, които съответстват на трите основни теории, описващи хранителното поведение на личността. Първата теория е психосоматичната: според нея при висока възбуда някои хора, вместо да загубят апетит, обратно – започват да ядат повече. Този феномен е известен като „емоционално хранене“. Втората теория е екстерналната: тя разглежда влиянието на външните стимули върху хранителното поведение. Независимо дали личността изпитва ситост или глад, под влияние на аромата на храната, нейната украса, познаването на нейния вкус и др. започва да я консумира. Третата теория се занимава с въздържането от хранене. Тя засяга най-често хората с тегло, което по медицински показания или по социална преценка се определя като наднормено. Те обикновено са поставени под натиск да редуцират количеството храна, което консумират.
Въз основа на тези три теории авторите са разработили въпросник, който обхваща 33 въпроса. Отговорите се дават в рамките на петстепенна скала: 1 съответства на никога; 3 – на понякога; 5 – на много често; 2 и 4 са междинни степени, които съответстват на по-скоро никога и по-скоро често.
Скалата Въздържане обхваща 10 въпроса от типа „Ако си напълнял/а, ядеш ли по-малко от обикновено?“, „Ядеш ли съзнателно храни, от които се отслабва?“, „Колко често се опитваш да не вечеряш, защото следиш своето тегло?“.
Скалата Емоционално хранене обхваща 13 въпроса, като например: „Имаш ли желание да ядеш, когато си ядосан/а?“, „Имаш ли желание да ядеш, когато си неспокоен/неспокойна, загрижен/а или напрегнат/а?“; „Имаш ли желание да ядеш, когато си разочарован/а?“.
Скалата Външни дразнители съдържа 10 въпроса от типа „Ако имаш нещо много вкусно за ядене, ще го изядеш ли бързо?“, „Ако минаваш покрай хлебарница, имаш ли желание да си купиш нещо много вкусно?“, „Ядеш ли повече от обикновено, когато гледаш другите как ядат?“.
Провеждане на изследването и по-важни емпирични резултати
За разлика от холандското изследване, което е проведено с възрастни хора в три етапа с цел изпробване и подобряване на психометричните показатели на инструмента, това изследване е свързано само ученици от 5. до 8. клас от три училища в Смолян и Девин. Извадката обхваща 295 ученици, които са клинично здрави и не споделят симптоми за депресивни състояния. От тази бройка отпаднаха четирима ученици поради неправилно попълване на анкетните карти. Структурата на извадката се разпределя по следния начин: 51 (17,5%) от участниците не са посочили пола си; 120 (41,2%) са момичета и 120 (41,2%) са момчета.