Анализ на скала „Въздържане“
Анализът на честотното разпределение в скалата „Въздържане“ показва, че за почти всички твърдения анкетираните се придържат към средната степен. В този смисъл те нито много рядко, нито много често се държат по описаните в анкетната карта начини, като: да ядат по-малко, ако са напълнели (35,2%); да следят какво ядат (27,1%); да ядат по-малко, ако са прекалили предишния ден (25,8%). Това се потвърждава и от средните стойности за тези твърдения, които са съответно 2,47, 3 и 2,24. Стандартните отклонения за същите обаче разкриват доста големи различия в преценките на учениците от извадката. И в трите случая те надхвърлят 1.
За друга група твърдения честотите са струпани при оценката „никога“ не постъпвам така. Тук спадат: ям по-малко в обичайното време, отколкото ми се иска (40,9); приемам специални храни за отслабване (58,4%); не вечерям, защото следя теглото си (59,5%); не ям между храненията, за да не напълнея (43,6%). Средните стойности за тези твърдения показват същата тенденция – склонността на юношите да не се съобразяват с правилата за въздържане от храна. Те са съответно 2,21, 1,78, 1,8, 2,17.
Към третата група може да бъдат отнесени тези, при които твърденията, оценени с „никога“, са около една трета, а оценените с „много често“ представляват около 10% от цялата извадка. Към тях спадат: отказвам да се храня, защото мисля за теглото си (35,7% срещу 8,6%); съзнателно ям по-малко, за да не напълнея (39,2% срещу 10,3%) и съобразявам храната с теглото си (37,8% срещу 14,1%). Стандартните отклонения – съответно 1,3, 1,39, 1,48 – ясно доказват голямото отклонение в преценките на юношите за тези поведенчески правила. Като илюстрация на казаното може да послужи хистограма 1. Тя отразява честотното разпределение за твърдението „отказваш предложение за хранене, защото мислиш за теглото си“. В нея се вижда поляризирането на личните преценки. Същевременно междинните степени са относително добре представени, като разликата между „по-скоро не“ и „нито много рядко, нито много често“ е по-малка, отколкото между преценка 3 и „по-скоро често“.
Хистограма 1: Отказваш предложение за хранене, защото мислиш за теглото си
Анализ на скала „Емоционално хранене“
Честотите на отговорите за твърденията в тази скала са струпани в оценката „никога“. За всички твърдения процентът на отрицателните отговори надхвърля забележимо 50. Изключение прави само твърдението „ям, когато няма какво да правя“, за което отрицателните отговори представляват 38,5%. В следващата степен – „по-скоро не“, са съсредоточени 22,3% от отговорите, което се приближава до тенденцията за всички други твърдения. В най-висока степен отрицанието е изразено по отношение на връзката между разочарованието и чувството, че си измамен, от една страна, и храненето, от друга (68%). Следват усещането за самота и за наближаването на нещо неприятно (67,7% и 67%), както и усещането за досада (58,4%). Това, че са изплашени или разстроени, също не влияе върху желанието им за хранене – 65,6% и 62,2% отговарят с никога, а още 14,4% и 17,5% с „по-скоро не“. При безпокойство или когато нещата се развиват в грешната посока, когато са потиснати, 57,7% не се влияят изобщо, а съответно 16,8% , 23% и 16,8% „по-скоро“ не се влияят по отношение на храненето си. Когато са емоционално объркани или са ядосани, също повече от половината анкетирани отговарят отрицателно: 55% с „никога“ и 19,6% с „почти никога“ за първото твърдение и съответно по 51,9% и 10,7% за второто.
Графично тези разпределения изглеждат като хистограма 2. Средните стойности са между 1,64 и 1,72; колебаят се около 2 за твърденията „ям, когато съм ядосан“ или „ям, когато няма какво да правя“. За последните и стандартните отклонения са най-високи – съответно по 1,33 и 1,38. За всички други твърдения стандартните отклонения са по-близо до стойност 1, което заедно със средните стойности потвърждава преобладаващата отрицателна преценка за твърденията, описващи връзката между различни емоционални възприятия и хранителното поведение.
Хистограма 2: Ядеш, когато се чувстваш самотен/самотна
Анализ на скала „Външни дразнители“
Разпределенията в групата твърдения, описващи влиянието на външните дразнители върху хранителното поведение на юношите, разкриват една по-сложна картина на зависимостите. В нея честотите са по-равномерно разпределени в степените от 1 до 5. Тази тенденция е много добре изразена при твърдението „имаш желание да изядеш нещо много вкусно, ако го видиш или помиришеш“ (12,7%, 17,9%, 23,7%, 15,8% и 28,9%). Същото се отнася и за твърденията „ям повече от обикновено, ако храната е вкусна“, „изяждам нещо много бързо, ако е вкусно“, „купувам си нещо, ако минавам покрай павилион за кафе и закуски“, „ям повече, когато гледам другите как ядат“, „мога да се въздържа от вкусна храна“.
Към групата на по-скоро отрицателните или неутрални оценки спадат отговорите на изследваните за твърденията: „имам желание да купя нещо, когато минавам покрай хлебарница“, „ям повече, когато гледам другите как ядат“ и „когато приготвям ядене, съм склонен да си похапвам“. Така например процентите за последното твърдение са 26,1, 22,3 и 24,4 за преценките от 1 до 3 и съответно по 13,1 и 13,4 за положителните преценки 4 и 5.
Средните стойности за пет от твърденията в скалата клонят към 3 – т.е. налице е по-скоро неутрално отношение към външните дразнители като вкусна храна, мирис и вид на храната, висок контрол върху поведението, ако е налице вкусна храна. Следователно мнението в изследваната извадка не е еднозначно категорично, както изглежда на пръв поглед от процентните честоти на отговорите. Стандартното отклонение за някои от твърденията, като например „мога да се въздържа от вкусна храна“, достига до 1,53.
Графично описаните разпределения може да бъдат видени в хистограма 3. Тя отразява преценките за твърдението „имаш желание да купиш нещо, когато минаваш покрай павилион за кафе, закуски“. От нея става ясно, че неутралната преценка е по-близка до количеството отрицателни отговори, докато разликата с положителните е по-голяма. Преценките за първите три степени са съответно 22,7% (1), 25,4% (2), 24,7% (3), а за положителните са 11% и 14,8%. Средната стойност е 2,7 – близка до неутралната преценка, а стандартното отклонение е 1,37, което се дължи на неравномерното разпределение на преценките по степени.
Хистограма 3: Имаш желание да купиш нещо, когато минаваш покрай павилион за кафе, закуски