Стилове на хранене през периода на средното юношество (12–15 години)

Анализ на различията в хранителното поведение на юношите според субективните преценки за теглото им

Във въпросника беше включено и изискването ученикът да посочи своето тегло по собствена преценка. Количественият анализ на заявеното от юношите тегло показва следното разпределение: в категорията до 39 кг спадат 25,4%; във втората категория – до 45 кг, спадат 25,5%; в третата категория – до 55 кг, спадат 26,8% и в четвъртата категория – над 55 кг, спадат 22,3%. Средната стойност на теглото, посочено от изследваните, е 45,8 кг. Данните показват, че в четирите категории учениците са разпределени относително равномерно. По отношение на ръста, определен от самите юноши, извадката се разпределя по следния начин: до 150 см – 25,1%; до 159 см – 22%; до 165см – 22,2%; до 183 см – 20,6%, а един малък процент не са споделили своята преценка за височината си. По отношение на ръста разпределението също е относително равномерно. Средният ръст за извадката е 154,4 см.
Сравнението на преценките за твърденията от скала „Въздържане“ между четирите групи посредством General liner model според независимия фактор „тегло“ показва следните зависимости: между учениците до 39 кг и тези над 45 кг има статистически значима разлика по отношение на мнението им за напълняването и количеството храна, което трябва да се приема – стойността на коефициентите за статистическа значимост е .028 и .000 за третата и четвъртата категория тегло. Статистически значима е и разликата в мнението на учениците от първата категория тегло в сравнение с тези от четвъртата по отношение на твърдението за отказване на предложение за хранене, защото мислят за теглото си. Другите твърдения, по които разликите в преценките на учениците от първата категория – до 39 кг, и третата и четвъртата – над 55 кг, са статистически значими, са както следва: ядеш по-малко, ако си прекалил предишния ден (р = .036 и .000); съзнателно ядеш по-малко, за да не напълнееш (р = .000 и .001). Статистически значима е и разликата между средните стойности на първата и четвъртата група по отношение на мнението им за въздържане от междинни хранения (р = .000) и между първата и втората група по отношение на твърдението за отказването от вечеря, защото следят тегло си (р = .002).
В рамките на втората скала „Емоционално хранене“ няма статистически значима разлика в преценките на учениците от четирите категории, определени според теглото им.
При твърденията от третата скала „Външни дразнители“ статистически значима е разликата в преценките на учениците от първата група – до 39 кг, и от четвъртата група – над 55 кг, за две от твърденията: ядеш повече от обикновено, ако храната е вкусна (р = .05), и можеш да се въздържиш от вкусна храна (р = .004). За останалите твърдения съществуващите различия не се оказват значими от гледна точка на критерия р < .05.

Дискусия и по-важни изводи от статистическия анализ

Статистическите резултати (данните са получени чрез обработка със статистическата програма SPSS.10 for Windows) от направения количествен анализ разкриват някои важни характеристики на хранителното поведение на учениците в периода на средното юношество. Основните разлики между тях в зависимост от теглото се проявяват по отношение на контрола върху консумирането на храни. Емоционалните състояния като объркване, разочарование, чувство за самота, нервност не влияят върху храненето им. Външните дразнители като мирис, вкус, вид на храната, хранителното поведение на другите също не се оказват решаващи фактори.
Количественият анализ на извадката като цяло насочва към някои по-конкретни характеристики на хранителното поведение в периода между дванайсетата и петнайсетата година. Първоначално издигнатата хипотеза за теглото като значим фактор за хранителното поведение на учениците в средното юношество не се потвърждава. Те трудно контролират поведението си и по-високото тегло не предизвиква емоционално объркване. Външните дразнители им влияят по различен начин, което се вижда от процентното разпределение на отговорите в рамките на третата скала. Ако се проследят най-високите средни стойности на твърденията в анкетната карта, типичното хранително поведение би изглеждало по следния начин:

• понякога следя какво ям;
• невинаги имам желание да ям, когато няма какво да правя;
• понякога ям повече от обикновено, когато ми е вкусно.

Тези преценки насочват към извода за неутралното отношение на изследваните юноши към храненето. Очевидно то не представлява особено важна сфера от тяхното всекидневие. Представените тук данни са само първа стъпка в анализа на събраните данни. Необходими са и други анализи, чрез които да се установят надеждността на скалите и факторната структура на дадените отговори.