Според авторите на учебната документация по физическа култура за СОУ междупредметната интеграция е необходима предпоставка за усъвършенстване на учебно-възпитателната работа с учениците. За съжаление липсват теоретични и практически разработки за вътрепредметна интеграция в хоризонтален план, както и във вертикален, и за взаимовръзка между отделните основни и допълнителни ядра на учебното съдържание.
Във вертикален план вътрепредметните връзки в учебните програми се осъществяват на основата на т.нар. принцип на спираловидността. Това предполага постепенно и непрекъснато увеличаване на средствата за постигане на целта на физическата култура като учебен предмет, с изключение на нови допълнителни ядра и усложняване на изучаваните физически упражнения в различни варианти и условия.
Физическата култура е учебен предмет, който влиза във взаимодействие с всички учебни предмети от всички културно-образователни области, като по този начин създава условия за многостранно въздействие върху учениците.
От казаното дотук произтичат високите изисквания, които се поставят пред учителя по физическа култура като ръководител на тази дейност. Ако при другите учебни предмети междупредметните връзки служат за по-пълна теоретична обосновка на процесите и явленията, то при физическата култура те са задължителен компонент за протичането на учебно-възпитателния процес. Например: Когато учителят по математика изяснява понятия като метър, секунда, права, окръжност и т.н., може да даде пример от двигателната дейност на учениците, но когато учителят по физическа култура изяснява структурата на което и да е двигателно действие (неговите пространствени, времеви и силови характеристики), не може да не се използват знания от физиката, математиката и др. учебни предмети.
Прилагането на междупредметните връзки изисква учителят да се съобразява преди всичко с възможностите на учениците за възприемане, анализиране и синтезиране на знанията. Известно е, че качеството на възприятията зависи от опита на учениците, силата на дразнителя и устойчивостта на вниманието. Това налага точно да се дозират обемът, съдържанието и методите за реализиране на междупредметните връзки, без да се прекалява с тях. Възможностите за съчетаване и свързване на физическата култура като учебен предмет с другите учебни предмети са многообразни, обаче в учебните програми по физическа култура междупредметната интеграция е маркирана само със съдържанието по няколко учебни предмета. Направен е опит да се разкрият възможности за допирни точки между различните учебни предмети в отделните етапи и степени на образователната система.
Принципното изискване на общата схема на всички учебни програми да се посочват междупредметни връзки налага разработването на система от връзки в три направления:
- Вътрепредметно, т.е. връзките, които се осъществяват между учебното съдържание на всяко основно ядро, между трите основни ядра и между основните и допълнителните ядра.
- Междуобластно – връзките между учебното съдържание по физическа култура с всички учебни предмети.
- Връзките между учебното съдържание по всички учебни предмети с обучението по физическа култура.
Прилагането на междупредметните връзки води до решаване на проблема за интелектуализацията на учебно-възпитателния процес, което налага бързото и качествено разработване на тези две системи.
-
- Зверев, И. Д. (1981). Междупредметных связи в современной школе. Москва.
- Коев, Н. (2010). Междупредметни връзки в учебно-възпитателния процес по физическа култура. В: Оптимизация и иновации в учебно-тренировъчния процес. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Рашкова, С. (2001). Интердисциплинарните връзки в обучението. София: Гея Либрис.
- Ценкова, Р. (2003). Междупредметните връзки в обучението по физическо възпитание и спорт във втори клас. Начално образование, 3.
-
Вася Кирилова, СОУ „Димитър Маринов“, Лом
рецензент: гл. ас. Николай Коев