В един постоянно променящ се свят работодателите са изправени пред големи предизвикателства – поколенчески, образователни, квалификационни. Съвременната работна среда се споделя от няколко поколения, на които им се налага да работят съвместно. С основание Smola и Sutton отбелязват: „Служители с много различни ценности и очаквания седят един до друг и често по-млади управляват по-възрастни и по-опитни. Такова работно място може да бъде както източник на конфликти, така и среда на учене, продуктивност, иновации за организацията“ (Beechler & Woodward, 2009).В резултат на развитието на технологиите пазарът на труда непрекъснато се променя. Така нареченото ново поколение Z и съвременните условия на пазара на труда изискват нов начин на мислене. Настоящият анализ на анкетно проучване цели изясняване на професионалните потребности и ориентация на днешните младежи.
Познаването на поколенческите характеристики подпомага по-успешната дейност както на работодателите, така и на преподавателите, които подготвят кадрите за пазара на труда. Това е валидно с пълна сила, когато се установява сериозно разминаване между подготовката на младите хора, получена в образователната система, и потребностите на трудовия пазар.
Необходимостта от въвеждане на специализирано допълнително обучение, компенсиращо дефицитите в познанията и уменията според нуждите на работодателите, е особено актуална.
Оказва се, че традиционно ориентираното училищно и университетско образование у нас не е фокусирано върху изискванията на пазара на труда, както и не спомага за развиването на пълния потенциал на отделния индивид. Над умения като креативност, критическо мислене, ораторство, работа в екип, учене чрез опит и прочие доминират предимно зазубряне на теории и концепции. Отделно от това различните професии търпят непрекъсната динамична промяна, а същевременно се появяват и нови професионални направления, за които образователната система не е подготвена. От своя страна общото, професионалното и висшето образование не са в състояние да отговорят на тези предизвикателства. Налага се образованието (общо, професионално и висше) не само прецизно да се адаптира към новите условия, но и да предвижда възникващите нужди на работния пазар. Това би се постигнало чрез точно познаване на потребностите на бизнеса, правилна оценка за квалификация на бъдещите кадри, проучвателни методи на пазара на труда. Готовността за преценка както на недостатъците, така и на силните страни на бъдещите служители и осигуряването на възможност за допълнително интерактивно обучение могат да осигурят успешното привличане и ангажиране на младите хора (Hurrelmann, 2012).
В световната, а и в родната икономика постепенно започват да навлизат представители на поколението, родено между 1994 и 2010 година (т.нар. поколение Z), които прекарват времето си предимно в интернет пространството. Те притежават способност бързо и успешно да усвояват технически новости и да прилагат технологии, което се е превърнало в тяхно ежедневие. Тази среда ги е направила глобално свързани.
Не трябва да се пренебрегва фактът, че животът във високотехнологична среда има и своите негативни последици. Здравните работници свързват „ранната употреба на технологии със състояния като дефицит на вниманието, когнитивни особености, повишена импулсивност, депресии и тревожност“ (Човешки ресурси, 2015: 25).
Комуникацията със Z поколението е затруднена, тъй като общуването „очи в очи“ е заместено от есемеси и чатове. Въпреки че използват голям обем информация, знанията им са повърхностни, получени по най-лесния и бързо достъпен начин – интернет търсачките. Технологичното поколение е способно да работи от всяко място по всяко време, при условие че има налична интернет връзка. Традиционно организираното работно време не им се струва особено привлекателно. Гъвкави са и с лекота превключват от една дейност към друга. Техен желан работодател са високотехнологични и обещаващи компании. Представителите на Z поколението обръщат внимание къде и как работят, как биват управлявани, обучавани и поощрявани.