В периода май-юни 2015 г. се проведе анкета сред 305 ученици (на възраст от 14 до 19 години) от две гимназии с преподаване на чужди езици в София, която цели проучване на професионалните потребности и ориентация на тези младежи, като изследването няма претенции за представителност и изчерпателност (вж. Приложение).
На първия въпрос от анкетата, свързан с избрана от учениците област на бъдещото им образование във висше училище и съответна професионална област, 36,4% от 305-те изследвани лица посочват социални, стопански и правни науки, следвани от 14,8% – природни, математика и информатика, 13,8% – технически науки, и 11,5% – здравеопазване и спорт. Педагогическите науки са избрани от 3,6% от учениците (вж. фиг. 1).
Фигура 1. Професионална област((Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления – Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 г.)) на избрано бъдещо висше образование (n = 305)
Вторият въпрос цели изясняване на конкретна желана професия. Такава са посочили 249 ученици, което показва, че 18,4% от анкетираните нямат точна представа. Вероятно може да се предположи, че част от учениците при своя избор на професия са повлияни от професионалното поприще на родителите. Най-желана в отговорите е позицията на програмист – 13,7% (вж. фиг. 2). Тази професия осигурява високо възнаграждение, работа по интересни проекти, приятна работна атмосфера, свързана е с предизвикателства и носи удовлетворение. Тя позволява също така постигане на баланс между работа и личен живот, с което удовлетворява голяма част от зададените в трети въпрос очаквания (вж. фиг. 3). Лекари искат да станат 11,6% от юношите. В България това все още не е добре платена професия, но се свързва с престиж и интелектуално предизвикателство. Изисква голяма отговорност, но носи удовлетвореност. Не без значение за този избор е възможността за професионална мобилност в рамките на Европейския съюз. Психологията е избрана от 10,8% от запитаните ученици. Една нова за България област, предвид навлизането на различните психотерапевтични течения, даващи възможност за перспективно кариерно развитие и добра доходност. Интересът към тази професия се потвърждава и от позициите й сред най-желаните специалности във висшите училища през последните няколко години. Това поколение притежава предприемачески дух и предпочита да работи за себе си, което обяснява избора на 4% от анкетираните да заемат ръководна позиция или да основат собствен бизнес, посочвайки професията на мениджър или предприемач.
Педагози искат да станат едва 2,8% от анкетираните. За съжаление тази духовна професия в условията на българската действителност продължава да губи своята привлекателност. Големите усилия и отговорност, влагани в нея, и неудовлетворителните заплащане и социален статус обясняват липсата на мотивация към професионалната област. Остава надеждата, че зад тези 2,8% се крият личности, у които по примера на възрожденците е надделяла потребността да дават познание, да възпитават в ценности, разбирателство и уважение, съчетани с променените начини на преподаване.
Голяма част професии, като например пилот, биолог, аниматор, археолог, детектив и др., са посочени само от един или двама анкетирани, което обяснява значителния им дял от 30,1%.
Фигура 2. Избрана професия (n = 249)
При съпоставянето на данните от фигури 1 и 2 прави впечатление, че в първата от тях водещо място има професионалната област от социални, стопански и правни науки, докато сред посочените от анкетираните професии най-желана е тази на програмист (фиг. 2), която се отнася към кръга от природни науки, математика и информатика. Високият процент на социални, стопански и правни науки в отговорите се разпределя между няколко предпочетени професии: психолог – 10,8%, адвокат – 10%, икономист, финансист – 5,6%, мениджър, предприемач – 4%.
Като цяло възможно е различията в двете фигури да се дължат и на обстоятелството, че професионална област на избрано бъдещо висше образование са посочили 305 ученици, а конкретна професия – 249.
