Упражнения и игри за развиване на фината моторика и пространствените представи

В. Калева предлага следните упражнения за фина двигателност (Ангелов и др., 1993: 123):

• С палеца на едната ръка детето допира последователно върховете на всичките си пръсти на същата ръка. Упражнението се повтаря и с другата ръка. Прави се, докато се постигне бързина на изпълнение.
• Завърта монета или пумпал върху маса, като използва палец и показалец.
• Допира с ръка масата, а след това и всеки един от пръстите си последователно.
• Намотава конец върху един пръст, след това върху два, три и така, докато омотае цялата ръка.
• Събира разпръснати клечки една по една, като ползва палец и показалец.
• Прелива вода от една чаша в друга и от едно шише в друго, без да разлива.
• Взема със сламка зрънца ориз от купа (едно по едно) и духайки, ги пуска в чаша.

За стимулиране на пространствените представи може да се използват различни подвижни игри: „Агънца“, „Козлета и вълк“, „Сляпа баба“, „Трудната пътечка“ и др. За развиване на логическо, пространствено и конструктивно мислене може да се използва играта „Танграм“. Успешното усвояване на играта зависи от сензорното развитие на децата. Когато играят, децата запомнят геометрични фигури, техните отличителни признаци, обследват формата им, комбинират ги с цел получаване на нова фигура.
За стимулиране на пространствените представи, познавателните процеси и фината моторика допринася и рисуването върху пясък. Освен това пространственото ориентиране при децата може да бъде стимулирано и чрез следните упражнения (Ангелов и др., 1993: 114–115):

• Децата застават под, над,зад, до стол или маса.
• Влизат в кръг и сядат, след което излизат от кръга и го обикалят с ходене, бягане или подскачане.
• Поставят играчки, предмети близо и далече от себе си, по същия начин разполагат едни предмети спрямо други предмети.
• Предвижват се до една цел по права линия или зигзаг.
• Сравняват различни дължини, нарисувани на лист хартия, повтарят с различни флумастери най-дългия и най-краткия път.
• Подреждат жетони и фигури на маса и ги заместват с други такива, като спазват последователността на разстоянията между тях.
• Подреждат на маса жетони и фигури, свързани с конец или клечки, така че да образуват фигура, а след това възпроизвеждат фигурата отстрани.

Според Й. Факирска (Факирска & Даскалова, 2001: 114) представи за посока и за пространствено разположение на предметите (под, над, зад, пред, вляво, вдясно) в условията на детската градина може да се овладяват и чрез подходящи настолни дидактически игри. Децата се научават да се ориентират в прости лабиринти, да очертават път, да използват стрелка за отбелязване на посоката и да решават задачи за преместване в пространството, напр. работа върху кариран лист. Учат се също да намират лявата, дясната, горната, долната страна на лист хартия, неговата среда, горен ляв, долен десен ъгъл и т.н.
Децата от предучилищна възраст трудно се ориентират в пространството. Това предполага и преднамерени занимания за ориентиране в схематично зададени лабиринти и карти. Тези занимания може да се интегрират с практикуването на детски туризъм. Така в естествена среда децата могат да се научат да работят с тях и да се ориентират в различни по сложност пространствени ситуации.
В заключение, може да се обобщи, че стимулирането и развитието на фината моторика и формирането на пространствени представи в условията на детската градина се реализират чрез подходящи игри и упражнения, съобразени с възрастовата характеристика и индивидуалния темп на развитие на децата от предучилищна възраст.