Психо-физиологични особености и развитие на фината моторика и пространствените представи при 6–7-годишните деца

Паметта е познавателен процес, обоснован от запомняне, съхранение и възпроизвеждане на опита на индивида (Трошин & Жулина, 2005: 98). Според Д. Милиев ограмотяването включва както потенциалната готовност на детската памет на равнището на 6-годишните деца, така също предполага и специално развитие на специфични страни на паметта, а това безспорно има значение за процесите на четене и писане. Подготовката за ограмотяване включва следните видове памет: зрителна, слухова и моторна. Зрителната памет осигурява запомняне на буквите. Слуховата помага на детето да кодира слухово възприетите речеви звукове в съответни графеми. Моторната памет позволява да се реализира изписването на буквите.
Мисленето е познавателен процес, който осигурява съзряване на познавателната активност. Стимулирането и развитието му са задължителен елемент в подготовката за ограмотяване. Мисловните операции са: анализ, синтез, обобщение, сериация и класификация. Анализът и синтезът осигуряват условия за правилното диференциране на езиковите единици. Обобщението и класификацията позволяват на бъдещия ученик да се ориентира в гласните и съгласните звукове, в диференцирането на звучни и беззвучни съгласни. Когнитивната операция сериация е от значение при формирането на графични умения и по-конкретно – при редуването на графични елементи.
Важна роля в подготовката за ограмотяване има графомоторната активност. Тя се реализира при стимулиране на фината моторика и графичните умения. В онтогенетичен план фината моторика се развива на основата на общата моторика. Усвояването на умения за писане включва не само фини и диференцирани движения на ръката. За превръщането на умението в навик за писане на букви са необходими координация между двигателния и зрителния анализатор, както и активна мисловна дейност. Следователно писането може да се определи като съзнателна психомоторна и познавателна дейност, която включва перцептивни, когнитивни и мнемически процеси. Според С. Здравкова особеностите на техниката на писане се изразяват в това, че „тя включва, от една страна, двигателно-графични операции и пространствени ориентировки, както при всеки двигателен навик, а от друга страна – процеса на кодиране на звуковете и буквите, на звуковия поток в писмо“ (Иванова, 1996: 29). Ето защо е необходимо е да се познават и оползотворяват благоприятните психически предпоставки за овладяване на графични и технически умения, а именно: „детето лесно се поддава на въздействие с красиви графични образци; ако работи за кратко време по определени правила, се справя по-добре; звуковите упражнения ползва като средство за редуване на слухови с двигателни усилия; проявява стремеж за подобряване на собствените си постижения, като подбира и посочва най-добрите си резултати“ (Петрова, 2003: 96).
Детето на 6–7 години е овладяло основните локомоторни и манипулационни движения, но все още няма съвършена координация и точност на фините движения на ръкатa (Батоева & Колева, 1996: 11). Развитието на фината двигателна координация на китката, на пръстите на ръката и съзряването на централната нервна система са във връзка и с развитието на втората сигнална система. Редица автори споделят мнението, че колкото по-добре развити са фините движения на ръката, толкова по-добре развит е мозъкът. Това може да се постигне чрез систематични упражнения за развитие на пръстите. Упражненията са особено полезни с това, че освобождават от напрежение мускулатурата на пръстите и китката. В периода на изписване на графични елементи детето несъзнателно стяга ръката, за да изпълни прецизно задачата. Така неусетно се формира неправилен двигателен навик за стягане на мускулатурата при писане, което бързо изморява детето и влошава качеството на изписаните графични елементи. За да „освободи“ ръката и да започне да държи леко и свободно молива, са необходими: упражнения с пръстите; упражнения в рисуване с непрекъснатост на линията – например дим, гнездо, ограда и др.; упражнения в защриховане; упражнения в писане без натиск. Така се постига зрително-моторна координация, необходима в процеса на начално обучение по писане. Двигателното, сензорното и нервно-функционалното развитие са в единство. Може да се говори за наличие на тясна връзка и обусловеност между двигателно-сетивната активност и психическото развитие на детето от предучилищна възраст. Взаимовръзката между психичните процеси и качества като устойчивост и интензивност на вниманието, бързина на словесната реакция и на оперативното мислене в условията на определени пространствени отношения е изследвана от М. Глушкова (1991). Ето защо авторите в тази област предлагат различни методики за диагностика на моториката в предучилищна възраст.