Графика 1. Елементи от Системата на Станиславски за работа на актьора над себе си
Предложената графика илюстрира в общи линии елементите от Системата на Станиславски по отношение на работата на актьора над себе си (Станиславски, 1950: 238–273).
Той условно я разделя на душевен (вляво) и физически (вдясно) творчески апарат.
Като основа Станиславски определя три важни момента. Централно място заема афоризмът на Пушкин, изведен от неговите думи: „…истина на страстите, правдоподобност на чувствата в предлаганите обстоятелства… ето какво изисква нашият ум от драматичния писател“. Съвсем същото изисква Станиславски от ума на драматичния актьор. Като следваща част от основата формулира: „изкуството на драматичния актьор е изкуство на външно и вътрешно действие“. И на трето място поставя провокиране на подсъзнанието, изваждане на емоции и състояния, които пазим от преживени аналогични ситуации, „чрез съзнателното към подсъзнанието“.
На тази основа започва „работата на актьора над себе си“ – като преминава през душевното „преживяне“ (вляво) и физическото въплъщаване (вдясно).
Увлечени от нова пиеса, нова роля, нова творческа тема, започва развитието на линиите на устрема на ума, на волята и на чувствата, тя ги пронизва и събужда „двигателите на психическия живот“ (9 и 10), които бързат да увлекат в работа душевния (вляво) и физическия (вдясно) творчески апарат. Всички наши способности, дарби, качества, природни данни (11 и 12), които провокират елементи на ролята, пренесени от произведението на поета с развълнуваните и възхитени от него чувства. При тяхното вмъкване в душата на артиста той припознава някои от тях и те се превръщат в линия на стремежа в ролята (13 и 14).
Така линиите на ума, на волята и на чувството увличат след себе си „елементите“ и те стават по-здрави и по-малко хаотични. „По този начин вътрешните творчески стремежи, които излизат от душата, като минат всички „елементи“ на човека в ролята, се сливат в едно цяло, като връвчици на въжето, заедно се стремят към общото самочувствие на сцената, което наричаме – артист в роля“ (Станиславски, 1950: 272).