Според Станиславски творчеството преминава през следните етапи:
- Въображение и неговите творби, „ако“, „предлагани обстоятелства“. Творчеството започва с въображението на поета, режисьора, артиста.
- Темата на творчество се разделя на откъси, за да може да се определят скритите в тях задачи.
- Внимание и неговите обекти. Съсредоточаване на вниманието върху обекта, с помощта на който или заради който се изпълнява задачата.
- Чувство за правда и вяра. Там, където има истина, няма място за условности и лъжи, затова чувството за правда е неразделно свързано с изкореняване на щампите.
- Желание, стремеж и действие, които се създават от само себе си, когато искрено повярваш в действителността на обекта и задачата, които се зараждат.
- Общуване. Действието, насочено към обекта, се извършва заради него.
- Приспособление.
- Темпоритъм, за да се събуди дремещото чувство.
- Всички елементи заедно отварят емоционалната памет, за да излязат свободно повторните усещания и за да се създаде истината на страстите.
- Логика и последователност (Станиславски, 1950: 248).
Системата на Станиславски принадлежи на „школата на преживяването“ – тази е изобщо насоката на неговата театрална, педагогическа и научна дейност.
Представените методи и похвати са приложими в обучението на професионални артисти. Тъй като действеният подход обаче е близък и присъщ на децата от предучилищна възраст, сме провокирани и мотивирани да приложим и проверим в експериментално педагогическо изследване в условията на детската градина следните методи от Системата на Станиславски.
За да бъде актьорът достоверен на сцената, той трябва да „преживее“ ролята си по време на изпълнението. Станиславски провокира актьорите да използват собствените си спомени, за да изразят емоция (Метод на емоционалната памет). Този метод изисква актьорите да пресъздадат събитията от далечното минало, да възстановят „чувствата“ от това време.
Актьорът може да запомня определено състояние за подобна ситуация в живота с асоциацията, която буди подобни емоции. Тази емоция след това ще трябва да се изведе в момента, когато бъде призована на сцената. Този белязан от миналото опит се нарича Емоционално обновяване.
Станиславски търси път до подсъзнанието и създава Метод на физическите действия. Съзнателни физически действия събуждат емоциите на актьора, които са скрити в подсъзнанието: анализ на текста чрез действие, истина, вяра и вълшебното „ако“ (Ако актьорът беше героят…).
„Физическото действие“ се схваща по-лесно от психологическото, то е по-достъпно от неуловимите вътрешни усещания. То е по-удобно за определяне, то е материално, видимо. Физическото действие има връзка с всички други елементи. Всъщност не съществува физическо действие без желание, без устрем, без творчество на въображението, без да се вярва в неговата правдивост, а следователно и без да се усеща истината в него. Всичко това свидетелства за близката връзка на физическото действие с вътрешните елементи на самочувствието (Станиславски, 1950: 306).
В основата на този метод е залегнала мисълта, че за да се организира правилно психическият живот на артиста при създаването на роля, е необходимо да се организира правилно преди всичко неговият физически живот. С други думи, актьорът трябва да се опре върху онова, което е видимо, осезаемо, материално и леко достъпно.
Словото в този метод Станиславски нарича последна, висша степен на въздействието на актьора върху зрителя. То е сложна съвкупност от цяла редица физически действия на артиста. Чрез словото героите най-ярко се разкриват, общуват и се борят помежду си. Станиславски го нарича „словесно действие“. Загуби ли словото действената си сила, предназначението да въздейства на някого, да печели една или друга битка, то се превръща в пусто говорене.
В процеса на общуването словото въздейства върху съзнанието, активизира представите, които се възприемат слухово и зрително. Това предполага овладяване на словесното богатство като средство, чрез което активно се въздейства върху слушателя или събеседника, и умението да се използва силата на словото.
Способността да се постига действена сила на словесния израз е свързана с детайлно опознаване на всички компоненти, които изграждат езика, за да съществува той като стройна система. Това включва не само активно използване на подходящи езикови форми на комуникация, но преди всичко – приемането им като основа, върху която се разкрива богатството на мисли и въображение.
През целия предучилищен период речта търпи развитие. Това е период, през който се овладяват езикови форми и се обогатява речниковият запас. За усвояването на граматически правилна реч се работи по всички образователни направления в предучилищна възраст, като основно това е застъпено в направление БЕЛ. Участието в драматизации поставя децата в условията на езиково общуване и овладяване на готови художествени изрази.
Словото, текстът на ролята са ценни не сами по себе си и за себе си, а заради вътрешното съдържание или заради подтекста, който е вложен в тях. „Думата на артиста не е просто звук, а възбудител на образи. Затова при словесното общуване на сцената говорете не толкова на ухото, колкото на окото“ (Станиславски, 1976: 115). Да се говори значи да се действа. Тази активност задължава да се внедрят в други собствени видения. Подтекстът е от особено значение. Той няма да се говори, той ще се тълкува от актьора чрез интонация, жест, стойка на тялото, пауза или динамика на действието.
В пресъздаването на приказка децата действат от позицията на героя. Този процес те извършват с вътрешна убеденост и удоволствие. „Ако съм на мястото на героя, как бих действал в предложените обстоятелства?“ – с подобен въпрос се провокира действието от името на героя.
Механизмът на магическото „Ако“ подпомага развитието на способност за идентификация, необходима за разбиране на позицията на друг човек – на партньора в комуникативната социална практика.
Участието в игри драматизации развива още умения за работа в екип, индивидуални гласово-говорни и пластически качества, художествен вкус и естетически критерии, подобрява комуникативните способности, преодолява публичната стеснителност. И не на последно място по значение – поражда у децата зрително и емоционално наситено преживяване.
Работата върху игри драматизации е активна форма на учене. Тя съчетава различни дейности, които са свързани непосредствено с художествения текст, и изгражда лично виждане и отношение с преобладаващ творчески характер. Пресъздаването на художествения текст формира и развива у децата от предучилищна възраст умения за интерпретиране. В тази връзка, смятаме, че описаните методи от Системата на Станиславски – на емоционалната памет, емоционалното обновяване и физическите действия, може да намерят успешно иновативно приложение в работата при пресъздаване на приказния жанр в условията на детската градина.