Политики за въвеждане на модела на училищна автономия в българската образователна система
2008 е годината, в която централната власт – законодателна и изпълнителна, в лицето на Народното събрание, Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите, чрез Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) въвежда системата на финансиране чрез делегирани бюджети като задължителна за всички институции в образователната система. Това е началото на децентрализацията на национално ниво в системата на образованието, както и първите стъпки на изпълнение на политиките за преминаване към автономия на училищата в България. До този момент от гледна точка на различните аспекти на автономия българското училище е изцяло под управлението на централната власт и на практика липсват изпълнявани политики или реформи към децентрализация на образованието на национално ниво, с изключение на нейното апробиране чрез пилотни програми в няколко общини.
В цитираното изследване на „Евридика“ се отбелязва, че училищата в България нямат автономия, като процесът на децентрализация с цел по-високо качество на образователния продукт се рестартира (Автономия на училищата в Европа…, 2007: 13). Чрез участието на работодателските организации на училищните директори в консултативен процес с централната държавна власт и с обществени организации се поставя началото на процеса по въвеждане на училищната автономия на национално ниво. Инициирането на тези политики започва практически с финансовата децентрализация чрез системата на делегираните бюджети, а самата необходимост е породена от нуждата от нов тип финансиране в сферата на образованието.
Важен момент е, че практическото провеждане на отделните политики за иницииране на училищната автономия и по-специално – преминаване към финансова автономия, протича паралелно с процесите на децентрализация не само в системата, но и в другите сфери на обществото. При въвеждането на модела на децентрализация се поставя силен акцент върху необходимостта от укрепване на демократичното включване на всички групи участници в образователния процес: органи на управление в образованието, директори, учители, служители, родители, представители на местни общности и неправителствени организации, както и новосъздадените училищни настоятелства. Важен момент е и очакването за подобряване на управлението на публичните финанси чрез предоставяне на автономия на всяка от групите участници в образователния процес, даваща им възможност за вземане на самостоятелни решения, за пряк контрол върху образователния процес и публичните средства.
В процеса на надграждане на политиките за училищна автономия и в синхрон с тенденциите в световен мащаб напоследък се акцентира особено на влиянието на автономията върху качеството на образователния процес и резултатите, получени на изхода.
Политиките на децентрализация включват също така изготвянето и оптимизирането на законовата рамка за децентрализация на управлението, отчитайки двустепенната структура на административния апарат – първо, делегиране на права, отговорности и прехвърляне на ресурси към местните власти на управление, които от своя страна да преотстъпят тези права, отговорности за управление и да прехвърлят и преразпределят ресурси на училищата, за които отговарят.
Тези политики включват неизменно и регламентираното активно участие на всички групи участници в управлението и контрола на образователния процес, които не присъстват до този момент – учители, родители, училищни настоятелства и неправителствени организации, не само като движеща сила на тези процеси, но и като представители с възможност за упражняване на пряк контрол.
Всеизвестен факт е, че до 2008 година директорите на училищата не притежават права за разходване на публични средства, свързани например с капиталови разходи, дълготрайни материални активи и други. Такива прерогативи имат органите от по-горните нива в изключително силно централизирания модел на управление в образователната система. По отношение на привличането и разходването на средства от частни фондове до този момент директорите са се разпореждали само с тези, постъпили чрез дарения и спонсорство, както и за закупуване на движима собственост. По отношение на персонала директорите на училищата са имали права единствено при извършването на подбор по овакантените места, определянето на заместващи учители, уволнението и предприемането на дисциплинарни мерки спрямо педагогическия и непедагогическия персонал, както и да вземат решения по разпределението на педагогическата заетост, но без правата да определят условията за заплащане на персонала, които са допълнително регламентирани от нормативен акт (Автономия на училищата в Европа…, 2007: 30).
Както бе посочено, прилагането на политиките за преминаване към децентрализиран модел и за въвеждане на училищната автономия протича едновременно с процесите на децентрализация във всички обществени сфери, като основната цел на вторите е не само да ги обуслови, но и да ги оптимизира с оглед на постигането на по-добри резултати на управление, по-висока степен на устойчивост на автономия на училището, от което и достигане до по-качествен образователен продукт.