Проведеното в края на 2015 година емпирично изследване на тема „Състояние на финансовата автономия на училищата в условията на делегиран бюджет“, предмет на отделен научен труд, е второ изследване в България с национален обхват, след направеното подобно през 2013 година – „Идентифициране на социални и икономически последици от въвеждането на системата на делегираните бюджети за учителите“ (Пенкова & Вълков, 2013). Но е първото, което разглежда състоянието на системата на финансова автономия в сферата на образованието в нейната цялост и състоянието на системата на делегирани бюджети към настоящия момент (края 2015 г.), както и първото, което включва мненията на всички участници в организацията и управлението в системата на образованието – държавни и местни органи на управление, директори, учители, родители, представители на училищни настоятелства и неправителствени организации. За първи път и на национално ниво се описват мненията на тези важни групи, участващи в образователния процес.
За нуждата от представителност на извадката на национално ниво бяха включени повече от 21% от представителите на групите от държавни и местни органи на управление в образованието, директори на училища и на квотен принцип – представители на учители, родители на ученици, училищни настоятелства и неправителствени организации в сферата на образованието.
Степен на реализация на политиките за училищна автономия – обобщени отговори
Според данните от получените отговори за 93% от анкетираните представители на държавни и местни органи на управление в образованието, директори на училища, учители, родители и представители на училищни настоятелства и неправителствени организации политиките за училищна автономия са реализирани в някаква степен (фиг. 1). Този факт показва положителното отношение към тези политики и същевременно критичната оценка за етапа на тяхното реализиране.
Фигура 1
Мненията на анкетираните подсказват за необходимостта от постоянен и ритмичен импулс, както и от осигуряване на условия за продължаващи реформи в сферата към децентрализацията на всички нива – централни власти, местни власти, училището като институция, а също така и оптимизиране на дейностите по управление и вземане на решения, делегиране на точно дефинирани нива на автономност в своите дейности не само на учителите, но и на другите участници в образователния процес, предоставяне на права и на представителите на местните общности за участие, макар и непряко, в образователните процеси, но и за действителен мониторинг и контрол върху тях при управлението на училището. Тази необходимост би станала реалност само с помощта на предприемането на централизирани актове − промени в нормативната уредба и стимули за действия на местно ниво към постигане на оптималните нива на автономия, необходими за по-качествен образователен процес.