Степен на реализация на политиките за въвеждане на модела на училищна автономия в българската образователна система

При сравнение на отговорите по групи (фиг. 2) е видно, че представителите на държавни и местни органи на управление очаквано (100%) смятат, макар и в различна степен, че политиките за училищна автономия в българската образователна система в някаква степен са реализирани. Това е валидно и за голяма част от директорите на училища (97%) и в по-ниска степен – за анкетираните от останалите три групи: учители (81%), родители (89%), представители на училищни настоятелства и неправителствени организации в сферата на образованието (89%).

Най-голямо е съвпадението на отговорите на всички групи по индикатора реализирани са отчасти, където в процентно съотношение те варират между 49% за представителите на държавни и местни органи на управление и 62% за учителите.
Немалка част от родителите (11%), представителите на училищните настоятелства и неправителствените организации в сферата на образованието (11%) обаче са на мнение, че политиките за автономия на училището не са реализирани. Най-категорични са учителите (19%), дали негативен отговор на така поставения въпрос.
За почти половината от представителите на държавни и местни органи на управление политиките за автономия на училищната система са реализирани до голяма степен (48%). По същия индикатор отговорите на директорите на училищата (38%), родителите (34%) и представителите на училищните настоятелства и неправителствените организации в сферата на образованието (29%) са сравнително по-ниски, като най-скептични са учителите (18%).
Като основен извод от обобщените отговори се налага мнението, че политиките за училищна автономия в българската образователна система по-скоро са частично реализирани, отколкото реализирани до голяма степен. За по-горестоящите в йерархичното ниво тези политики са доведени до по-висока степен на изпълнение (представители на държавни и местни органи на управление и директори на училища), докато за по-нискостоящите те по-скоро са все още на теоретично ниво.
От направените заключения и от гледна точка на приетата и актуализирана Стратегия за децентрализация (2006–2015) и Програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация, като се вземат предвид отговорите на петте групи участници – представители на държавни и местни органи на управление в образованието, директори на училища, учители, родители, представители на училищни настоятелства и неправителствени организации в сферата на образованието, следва, че нейните цели не са постигнати напълно в образователната сфера.
Степента на реализация на училищната автономия може да бъде количествено обвързана и измервана и чрез крайния продукт и резултатите от образователния процес, следствие от нея. Вероятно отговорите на анкетираните са свързани по-скоро с измеримите резултати от нейното реализиране и баланса между автономията, отчетността и оценяването. Според Borman (Borman et al., 2003: 30) са необходими около пет години, за да се предизвикат фундаментални промени в училището, и едва осем години, след като бъдат стартирани, реформите наистина започват да дават резултати.
Българското общество е в очакване на истинските образователни реформи и резултатите от тях.

---