Развитие на езиковата компетентност на учениците от 6. клас

Обучението по български език е сложен и продължителен процес, свързан с нравственото и професионалното развитие на личността. То започва от най-елементарните форми – четене и писане, за да достигне до най-сложните – до връзката между езика и мисленето. Самоцелното натрупване на теоретични знания в часовете по български език постепенно отстъпва място на прилагането на нови образователни форми, които развиват способността на учениците да участват активно и успешно в ежедневната комуникация, чрез която те се вписват в социалния живот и се налагат като успели личности в различни области.
Една от основните цели на обучението по български език е учениците да развият богата и културна реч – и устна, и писмена. Част от езиковата култура са усвоените знания и умения за граматичната норма, необходими им през целия живот.
В 8 СОУ „Арсени Костенцев“ в Благоевград има три паралелки 6. клас с ученици от различни етноси. Редица пропуски в езиковата култура на голяма част от шестокласниците ме провокираха и мотивираха да търся рационални решения в педагогическата ми практика за доближаване на знанията и уменията им до Държавните образователни изисквания.
След задълбочени наблюдения върху резултатите от тестовете за входно ниво на паралелките и регистриране на езиковите грешки на всеки ученик, допускани в системата от писмени работи по литература, направих изводи за индивидуалните нива на езикова компетентност. Използваните критерии са правописна норма, граматична норма и пунктуационна норма, а показателите – разпознаване на грешки, редактиране на грешки и приложение на съответната норма.
Системните ми наблюдения върху писмената и устната реч на учениците установиха кои от правилата ги затрудняват и изискват повече време за усвояването им. Най-трудна се оказа граматичната норма: замяна на пълен член с кратък и обратно; замяна на местоименни форми и на местоимения; неправилна употреба на бройната форма, формите за учтивост и глаголните форми за 1 лице множествено число. Тестовата проверка на граматичните знания и умения показа, че голяма част от учениците не са обръщали достатъчно внимание на съгласуването при формите за учтивост и при употребата на бройни форми.
Резултатите на шестокласниците на входното ниво в началото на учебната година очертаха нуждата от прилагане на различни, нетрадиционни форми на работа, чрез които да се повишат интересът и стремежът на учениците към по-добро овладяване на знанията и усвояване на уменията за точно прилагане на граматичните правила. Иновационният замисъл е да се прагматизира обучението по български език, за да се превърнат граматичните знания в умения и трайни навици.
Учениците не обичат сухата теория, затова при усвояването на правилата търся различни подходи, прилагам иновационни техники. Теоретичното заучаване на норми не ги превръща в практически навици, а води до бързото им забравяне. Тренировъчните задачи от своя страна изискват много време, но невинаги водят до усвояването на трайни умения. За да не се възприемат граматичните правила от учениците само като скучна материя и да ги мотивирам за по-активна работа, използвам задачи със занимателен, изследователски и състезателен характер. Често в последните пет минути от часа си „сменяме ролите“. Ученик става учител и задава въпроси на класа върху това, което сме правили в час. Така проверявам дали учениците са внимавали, дали са разбрали нещата и им предоставям възможност да изявят уменията си за формулиране на въпроси, да се включат и по-посредствените ученици. Прилагам интерактивни педагогически методи и техники, свързани с игрови ситуации, въпроси и проблеми от ежедневието на шестокласниците.
Използването на интерактивните методи и техники допринася за по-доброто усвояване на езиковите правила. Игровият подход съдейства при овладяването на бройната форма. Например ученикът трябва бързо да завърши произнасяното от мен словосъчетание: трима учите_ (ли), четирима тракторис_ (ти), четири прозоре_ (ца) и т.н. При условие че сбърка, класът го поправя. Така по един забавен начин се усвоява и учтивата форма. Например: „Госпожице, Вие сте боледува_“ (ли). Предоставям на всеки ученик възможност да пише на дъската, за да покаже пред всички собствената си езикова компетентност. Диктувам изречения, които ученикът трябва да редактира. На местата за членуване се поставят тирета, за да бъдат попълнени от ученика. Всеки редактира в тетрадката си и след това може да коментира написаното на дъската.
Ангажираността на учениците, създаването на мотивация за работа и интерес към прилагане на теоретичните знания са от изключително значение. Само чрез личната ангажираност и активност на всеки шестокласник в развитието на неговата езикова култура (неразделна част от която е и граматичната) може да се постигнат по-добри резултати в работата, което е предпоставка учениците да се представят много добре и на държавните зрелостни изпити.
От показателите най-лесно учениците се справят с разпознаването на грешките, по-трудно – с редактирането, и най-сериозни затруднения срещат при приложението на нормите. Предпочитани в тестовете са въпросите със затворен отговор и не толкова – задачите с кратък свободен отговор. Резултатите от междинния тест показват, че използваните подходи са полезни и водят до напредък в усвояването и прилагането на граматичните норми, защото са по-интересни, по-ангажиращи за учениците.
Съвременното общество изисква да изградим в училище езиково грамотни личности. Необходимо е да приближим езиковото (и в частност граматичното) образование към света и интересите на подрастващите, като ги ангажираме максимално, непрекъснато да актуализираме функционалната значимост на придобиваните знания, умения и компетенции в областта на българския език, защото изучаването на езика е универсално средство за развитие на личността.