Съвременните тенденции в природонаучното образование поставят ясен акцент върху личностния смисъл на придобиваните знания и тяхното влияние върху ежедневния начин на мислене и действие на хората. За това през последните години се установи ключовото понятие „научна грамотност“. Известни са множество дефиниции и негови тълкувания. Всички те са обвързани с влиянието на науката върху практическата дейност на хората. Цялостното обществено и научно развитие ни поставя определени задачи, които се концентрират около идеята за „образования гражданин“ и концепцията за приобщаване на гражданите към научното познание.В статията са разгледани от дидактична гледна точка понятията „технология“ и „практически умения“. Засегната е темата за значението на практическата работа по биология за формиране на творческо мислене и самодисциплина у учениците, активно и действено учене, а и като важен фактор за засилване на интереса и мотивацията. Представена е накратко разработената от автора и приложена в практиката технология за развитие на практически умения в обучението по биология в 8. клас, раздел „Човешкият организъм – структура, жизнени процеси и хигиена“ – дефинирани са целта, съдържанието и основните използвани методи и дейности.
Как обаче на практика да създадем и възпитаме научно грамотни хора? По какъв начин да съдействаме за това чрез ежедневната си работа в училище? Убедена съм, че това може да се постигне чрез гъвкави уроци с разнообразна структура, добре онагледени, модерни, иновативни, интерактивни и практически насочени. Ролята на практическите задачи в обучението по природни науки е изключително важна и неведнъж доказвана. Р. Грановская (1984) съобщава следните данни от експериментални изследвания по въпроса – паметта запечатва 90% от това, което учещият прави, 50% от това, което вижда, и 10% от това, което слуша. Обучението, основано върху практическа дейност, формира творческо мислене, то е активно и помага при създаването на положителен житейски опит. Действието е основа на човешкия живот, знанието се научава най-добре, като се прилага практически.
При осъществяване на експериментална работа по биология учениците придобиват много практически умения и навици да си служат с редица лабораторни уреди и инструменти, да залагат опити, да ги отчитат, да извършват дисекции, да микроскопират, да рисуват от натура, да анализират, обобщават и представят резултатите от опитите под форма на таблици, схеми, диаграми и др. Когато изучават непосредствено различни биологични обекти и жизнени явления, учениците се убеждават в тяхната материалност и познаваемост, във възможността да се изменят под въздействието на човека. Мястото и ролята на практическите задачи в обучението по биология са безспорни – те засилват интереса и мотивацията на учениците, онагледяват сложното учебно съдържание, развиват редица умения.
Неоспорим факт обаче е, че природонаучното образование в България е в голяма степен теоретизирано и в малка степен практическо насочено. Сложно написаните учебници и липсата на материална обезпеченост за практически занимания са някои от бариерите пред интереса на учениците към науката. Според „Анализ на националните стандарти и учебни програми по природни науки по отношение на компетентностния подход в PISA“ (Гайдарова et al., 2006) основен недостатък в обучението по природни науки е минимизирането на експерименталната дейност (лабораторни упражнения, практикуми, наблюдения, демонстрационни експерименти и др.). Учениците се обучават предимно във възпроизвеждане на теоретично познание.