Като съвременен, мотивиран и отворен към новото учител в практиката си се стремя към все по-широко прилагане на различен тип експериментални задачи. В настоящата статия представям накратко разработената и използвана от мен „Технология за развитие на практически умения в обучението по биология и здравно образование в 8. клас, раздел „Човешкият организъм – структура, жизнени процеси и хигиена“, а анализът на получените резултати от приложението й ще бъде обект на следваща публикация. Изборът ми на тази тема като обект на изследване е свързан с факта, че в съвременното образование все повече се говори за намаляване на теоретизацията и засилване на практическия аспект и приложимост на знанията и уменията на учениците. Интересът ми е предизвикан и от това, да установя до каква степен практическата работа в училище формира практически умения у учениците.
Технологията в обучението
Понятието технология представлява интерес и е обект на изследване за много автори, а в специализираната литература се откриват редица дефиниции. Така например според Пл. Радев най-общо педагогическата технология се дефинира като съвкупност от методи и средства за възпроизвеждане на теоретически обосновани процеси на възпитание и обучение, които позволяват успешното достигане на поставените цели… Целите се задават еднозначно и се съхранява възможността за обективни поетапни измерения и крайна оценка на постигнатите резултати (Радев, 2001).
Според П. Петров и М. Атанасова дидактическата технология е вариативна съставка на педагогическата технология, чиито форми на проявление са технология на обучението, технология на възпитанието, технология на педагогическата диагностика и технология на управлението на образователния процес (Петров & Атанасова, 2001).
Основавайки се на горепосочените определения, в статията се приема, че педагогическата технология е вид социална технология, която преработва, модифицира, моделира, конструира едни или други теории, принципи, подходи и методи, интегрира знания от различни области на науката и практиката, за да осигури оптимално ефективно решаване на образователни и възпитателни цели. Същността и ролята на педагогическата технология се изразяват в стремежа към постигане на по-висока ефективност на учебно-възпитателния процес, на гарантирани оптимални резултати от обучението и възпитанието.
Практическите умения в обучението по биология
В педагогиката умението се определя като сложно знание в действие, а навикът – като действие, чиито компоненти са автоматизирани вследствие на многократно упражнение (Ангелова & Кабасанова, 1992).
Практическите умения са непосредствено свързани с информационните елементи на биологичното учебно съдържание. В разработената технология за развитие на практически умения в 8. клас е заложено развитието на следните практически умения на учениците: за провеждане на наблюдения и самонаблюдения; за използване на биологична литература; за анализиране и оценяване на информация; за преобразуване на информация от една форма в друга; за изработване на нетрайни микроскопски препарати; за микроскопиране; за провеждане на биологичен експеримент; за биологично моделиране; за дисекция; хигиенни умения и умения за първа помощ при физически травми; профилактични здравни умения.
Изборът ми на умения, върху формирането и развитието на които да работя при създаването и прилагането на технологията, е свързан с учебното съдържание и конкретните теми, които се разглеждат според Учебната програма за 8. клас в раздел „Човешкият организъм – структура, жизнени процеси и хигиена“.
Формирането на специфичните практически биологични умения преминава през няколко етапа: 1. Изграждане на ориентировъчно основана учебна дейност за формиране на специфичното действие; 2. Демонстриране на действието от учителя по ориентирите; 3. Предметно преобразуваща дейност на учениците при условията на самостоятелна работа с елементи на управление на дейността; 4. Контролно коригираща дейност на учителя. При преминаването през тези етапи изпълняваното действие от материално или материализирано се преобразува в умствено, т.е. в умение и способ за самостоятелно действие. Многократните действия с обекта се извършват първоначално разгънато с ползването на пълните ориентири, посочени в ориентировъчната основа на дейността (ООД). Постепенно действието се запомня, автоматизира и отпада необходимостта от външните ориентири. В този етап действието се смята за присвоено от отделния субект. То е запомнено и напълно автоматизирано и може да бъде възпроизведено при стандартни или нестандартни (променени) условия, т.е. действието се е преобразувало в умение и способ за действие. До този етап на формиране (автоматизиране) на специфичното биологично действие не всички ученици успяват да достигнат в регламентираното време на часа по биология. Една част от тях се нуждаят от допълнителна работа с ползване на ориентирите за дейността. Затова е изключително важно поставянето на домашна работа на учениците.