Четенето е рецептивен процес. Всеки акт на четене има начало и край: започва със спирането на погледа върху написан текст и завършва с разбирането на съдържащата се в четивото информация. Процесът на четенето включва умствени и физически действия, насочени към постигане на определени комуникативни цели. Умствените действия са свързани с разбирането на прочетеното, а физическите действия са работата на зрителния и говорния апарат на четящото лице. Изследванията на двете групи действия имат над стогодишна история. През 80-те години на 19. век Емил Живал публикува първата си статия върху очните движения, а Джеймс Катъл издава прочутите си изследвания на процесите на виждане и прочитане на букви и думи. Теоретични разработки, предлагащи цялостна дефиниция на четенето, обаче се появяват едва от средата на 50-те години на 20. век. Известни са теориите за „вторичните умения“, съставляващи четенето. Една от тях е теорията за йерархичния модел, който обяснява четенето с формирането на автоматизирани умения в последователността от различителните черти през буквите, буквените снопове и думите до разбирането. Голяма популярност получава психолингвистичната теория на Кенет Гудман, в която четенето се дефинира като „психолингвистична игра на отгатване“, при която „процесът на четене е еднакъв за всички езици“ (Шопов, 2005: 42).В статията е направен кратък теоретичен обзор на изследванията върху процеса на четене. Разгледани са методически аспекти на усвояването на лексика и четенето с разбиране в контекста на ранното чуждоезиково обучение.
Една от основните цели на обучението по чужд език е развитието на умението да се четат и разбират текстове. Прието е да се разграничават различни видове четене в зависимост от целта на дейността, начина, по който протича четенето, формата на текста, контекста на четенето и др. Основно от методическа гледна точка е разграничаването на задълбочено четене или подробно, при което цялата информация от текста е важна за читателя, и селективно или незадълбочено, при което се търси определена част от информацията в текста.
При задълбоченото четене намират приложение следните умения: аналитично мислене, критическо мислене, умение за анализиране на формалната страна на текста, умение за осъзнаване на подтекста, за откриване на интертекстуални и контекстуални характеристики и др. Този вид четене изисква ангажираност и вглъбяване в съдържанието на текста. Това е основният тип четене в практиката на обучението по чужд език в българското училище.Той се използва най-често и за работа в клас, и за домашна работа, и като средство за проверка на владеенето на езика.
Уменията за задълбочено четене се развиват постепенно у учениците. Тези умения са различни в родния и в чуждия език, макар да има влияние и пренос на определени стратегии за четене от родния език. Уменията за четене на родния език се развиват по-бързо. По сега действащия учебен план задължителното изучаване на чужд език започва във 2. клас, което означава, че тези умения се развиват почти едновременно в родния и в чуждия език.
При селективното четене се развиват умения за откриване само на тези елементи от информацията в текста, които са важни или необходими за читателя. Те са характерни за четенето на електронни текстове. Този вид четене изисква умения за синтезиране на информация, за критическо оценяване на прочетеното и др.
Разликите между задълбоченото и селективното четене не са много, но са съществени. При задълбоченото четене имаме аналитичност, докато при селективното водещо е синтезирането на информация. За първия тип е характерно критическото осмисляне, а за втория – критичното оценяване.
Подходите в обучението по четене с разбиране са от голямо значение при чуждоезиковото обучение. От особеностите на двата типа четене и взаимоотношенията между четенето на роден и на чужд език са възможни няколко начина на ориентиране на обучението по четене на чужд език. Задълбоченото четене може да остане водещо в обучението и оценяването, а другите видове четене да са вторични и да се усвояват в зависимост от необходимостта и условията.
1 2