Четенето с разбиране и усвояването на лексика като компонент в чуждоезиковото обучение

При четенето постоянно се прилагат стратегии на четене. П. Стефанова например предлага следните стратегии (Стефанова, 2007: 108–109).

1. На равнище дума:

а) разбиране, основаващо се на графика (илюстрация, рисунка, диаграма);
б) разбиране, основаващо се на словообразувателни правила;
в) разбиране, основаващо се на знания за вероятностната комбинация на думи, за вероятностното протичане на изречението и за логическите структури.

2. На равнище изречение:

а) с помощта на графика;
б) с помощта на:

– контекст,
– пояснения,
– дефиниция,
– описание,
– генерализиране,
– експлициране,
– отношения като причина/следствие, причина/въздействие, цел/средство и т.н.,
– ключови думи,
– катафонични средства,
– анафонични средства;

3. На равнище текст:

а) изграждане на очакване;
б) предположения за съдържанието на текста въз основа на заглавие;
в) предположения за съдържанието на текста въз основа на илюстрации, смислови и отражателни знаци;
г) предположения за съдържанието на текста въз основа на типо- и/или топографски средства (шрифт,ошрифтяване);
д) разбиране с помощта на контекста.

Възниква въпросът – как да се научи всичко това. Отговорът, който ни дава теорията на ученето, е следният: стратегии се учат, като се прилагат. Упражненията са толкова по-ефективни, колкото повече принуждават обучавания да използва наличните си знания. Второ правило, което би трябвало да спазваме в работата, е: човек учи по-добре, когато знае какво прави. Посочените стратегии на четене се научават, като в началото се прилагат бавно и съзнателно, а след това – по-бързо и с намаляващ съзнателен контрол, докато накрая протичат почти автоматизирано (Стефанова, 2007: 109). Уменията за слушане, говорене, четене и писане се развиват и усъвършенстват благодарение на натрупан речников запас от думи. Чуждоезиковото обучение трябва да развива навиците на учениците за подбор на лексикални единици по време на протичане на словесното действие. Лексикалните знания са думи, изрази, словосъчетания, фразеологизми. Думата е основна лексикална единица. В изречението тя влиза чрез словосъчетанието, а словосъчетанието отразява лексико-семантичните и граматичните връзки между думите. Тези връзки се осъществяват по определени модели за всеки език.
Лексикалните единици притежават семантичен, фонетичен, графичен и стилистичен компонент. От голямо значение за чуждоезиковото обучение е усвояването на семантичния компонент, на значението на лексикалните единици, защото много често те не се покриват със съответните лексикални единици в родния език. Учениците често отъждествяват семантичните структури на съответните единици в чуждия и родния език и така правят грешки. Тук е ролята на учителя да изяснява приликите и разликите в семантиката на лексикалните единици и да се предотвратяват грешките.
В обучението по чужд език учениците срещат думите като звукови и писмени комплекси и за да ги разпознават и свързват с техните значения или да ги използват продуктивно, те трябва да усвоят техните фонетични и графични компоненти. Необходимо е много добре да бъдат овладени знанията за връзките между звук и писмен знак. В началото това се случва много бавно и под контрола на съзнанието. Важно е правилното артикулиране. Усвояването на графичния компонент се осъществява благодарение на бързото разпознаване на чуждия писмен знак и овладяването на правописа. Под влияние на родния език учениците често грешат буквите, които се пишат еднакво, но се произнасят различно в отделните езици. Необходими са упражнения за затвърдяване на знанията като преписване, четене на глас, диктовки и др.
Комуникативната насоченост на съвременното чуждоезиково обучение изисква да се обръща голямо внимание на граматико-комбинаторния компонент при усвояването на новите лексикални единици. Това означава, че работата по лексика трябва да е обвързана с работата по граматика. Тъй като лексикалните единици функционират в единици от по-висок порядък – словосъчетания и изречения, необходимо е всяка дума да се характеризира с оглед на нейната способност да се съчетава с други думи.
Целта на работата по усвояването на лексика е трайно, бързо и правилно приложими лексикални единици в устната и писмената реч. В началния етап на чуждоезиковото обучение се работи предимно върху изграждането на активния речник на учениците, а рецептивният речник има преходен характер. Той постепенно преминава в активен. В чуждоезиковото обучение съществува и възможност за изграждане на потенциален речник у учениците. Той възниква върху основата на активния и пасивния речник и позволява на обучаваните да разпознават и възпроизвеждат непознати до момента лексикални единици и значения върху основата на познания за словообразувателни модели, интернационализми и др.
При ранното чуждоезиково обучение е важно у учениците да се изградят умения за самостоятелно придобиване на знания по лексика (например работа с речник), а за постигане на по-високи резултати е необходимо работата по лексика да бъде интегрирана част от развитието на уменията за слушане, говорене, четене и писане.