Резултатите от изследването на уменията на учениците са представени в следната таблица.
Таблица 1. Оценка по шестобалната система, съответстваща на броя точки от теста
Оценка | Слушане с разбиране | Четене с разбиране |
Слаб (2) | 1 ученик | 0 ученици |
Среден (3) | 2 ученици | 2 ученици |
Добър (4) | 9 ученици | 4 ученици |
Мн. добър (5) | 5 ученици | 8 ученици |
Отличен (6) | 1 ученик | 4 ученици |
Резултатите от тестовата проверка показват, че нивото на развитие на знанията и уменията на учениците по отношение на четенето с разбиране на немски език в 12. клас съответства на заложените в ДЗИ рамки и учебните програми по чужд език за съответната степен.
Изграждането на умения за слушане като цяло е по-труден процес за учениците, имайки предвид липсата на конкретна визуализация, наличието на непознати думи в текста, което допълнително разконцентрира вниманието им, недостатъчно големия опит за създаване на компенсаторни стратегии.
Все пак получените данни, приравнени към оценки, сочат добро ниво на изградените техники за слушане и четене с разбиране, имайки предвид липсата на достатъчно практика на общуване в реална ситуация с носители на езика. От всички видове речева дейност четенето е най-достъпна и лесна за учениците. Въпреки немалкото затруднения те се справят успешно с четенето на предлаганите текстове и с готовност работят по поставените задачи. При слушането учениците нямат зрителна опора, фразата се разбира не първо чрез анализ, а после като синтез на съставящите я думи, а в резултат на представянето на информативните ú признаци, като с нейна помощ слушащият може да раздели речта на синтактични блокове, да разбере връзката между тях, а също така и намерението на говорещия, което му помага да разкрие съдържанието на фразата. Слуховото възприемане на речта е свързано с отделянето на интонацията, ритъма, паузите, логическото ударение, което се осъществява на базата на вече затвърдени рецептивни умения, както и на стабилна лексикална култура.
Разпределението по успех от проведената тестова проверка върху двете рецептивни умения (табл. 1) е следното. Оценка слаб (2) има само един ученик, на теста за слушане с разбиране. По двама ученици са получили оценка среден (3) и на двата теста. При теста за слушане с разбиране преобладават добрите резултати, за сметка на четенето с разбиране, където преобладават много добрите оценки. Това е очаквано, имайки предвид спецификата на възприемане на информация по зрителен и по слухов път. Така се обяснява наличието и на четирите отлични оценки, получени на теста за четене. От направения анализ на резултатите може да се каже, че като цяло степента на разбиране на основното съдържание при работа с различни типове текст на учениците от изследваната група е задоволителна. Анализът на отговорите отново потвърждава, че слушането с разбиране е по-пренебрегваната езикова дейност в обучението по немски език в сравнение с четенето, че прилаганите стратегии за развиване на уменията за слушане може би не са достатъчни. Обучаваните се затрудняват да различават формата на думите, словосъчетанията и граматичните структури. Те трудно прилагат различни стилове на слушане и се опитват да разберат пълното съдържание на текста и когато това не е необходимо. Автентичната немска реч и автентичното темпо на говорене за някои от тях са непознати.
Постиженията на учениците в областта на слушането и четенето са в пряка връзка с тяхната комплексна езикова и общообразователна подготовка. Целенасочената работа за развиване на умения и стратегии за слушане и четене на различни типове текст повишава не само речевите умения на учениците, но допринася и за разширяване на комплексните индивидуални и образователни умения, на общата култура и личностната позиция.
По отношение на слушането с разбиране учениците могат:
- да определят основната тема и да извличат основната информация от текст;
- да проследяват логическата последователност на изложението или на аргументацията;
- да разбират основната информация и подробности от различни видове текст, написани на стандартен език и с позната тематика;
- да проследяват сюжетната линия;
- да идентифицират лицата, за които се говори, и да определят най-характерното за тях;
- да разпознават текстовата разновидност и структура, стилистични, естетически и жанрови особености на текста;
- да отчитат значението на фоновия шум/тембъра, интонацията и скоростта на говорене/паузите, мимиката и жестовете на говорещия;
- да използват компенсаторни стратегии;
- да се ориентират по контекста.
По отношение на четенето с разбиране като вид речева дейност повече от учениците от класа умеят в достатъчна степен:
- да работят с различни видове текст, като ги определят по стил, жанр и приложение;
- да проследяват структура, логическа последователност и основна идея в текста;
- да определят особеностите на текста и да ги използват при изпълнение на поставените задачи;
- да прилагат определени стратегии за извличане на необходимата информация при четене в зависимост от комуникативната задача;
- да намират, трансформират и използват обща, конкретна и детайлизирана информация от текста;
- да формулират собствена позиция по зададена тема и условия.
Резултатите от проведеното диагностично изследване дават възможност за по-задълбочено проследяване на уменията при слушане и четене както в общия контекст на психолингвистичната и общообразователната подготовка на учениците, така и в социокултурен план като аспект от реализацията на личността в съвременното обществено пространство. Целенасочената работа по отношение на уменията за слушане и четене, в комбинация с продуктивните умения – писане и говорене, в часовете по немски език способства за постепенното формиране на цялостна образователна, социална, културологична и психологична компетентност и личностна позиция на учениците в 12. клас. Чрез стимулирането на когнитивното развитие, повишаването на критичното самосъзнание и разгръщането на творческия потенциал се създават условия за пълноценното пренасяне на теорията в практиката и постигането на високи резултати при поставени практически задачи, свързани с различни речеви компоненти – писане, четене, слушане и т.н. Постига се трайност и задълбоченост на знанията, развитие на уменията и компетенциите и повишаване на ефективността на образователния процес.