Социален етикет и социокултурна интеграция на подрастващите

В статията авторът разглежда съвременните аспекти на педагогическата парадигма, която изисква отговорност и мобилност от страна на детските педагози по отношение на възпитанието на детето. Това предполага както теоретични, така и практически компетенции на педагозите за адекватно приложение на различни методи, похвати и средства за формиране на детската личност. Те от своя страна водят до адаптиране и по-конкретно – до когнитивно и емоционално поведенческо равновесие на децата в различни ситуации от заобикалящата ги социална действителност.

Формирането на детето като субект в обществото и възпитаването му в социален етикет са сложен социално-педагогически процес, който протича под доминиращото влияние на социалните фактори. Процесът на социокултурна интеграция е продължителен. Той изисква съобразяване с това, че детето е единна, динамична и развиваща се личност, в проективно отношение на неговия Аз-образ. Това налага възпитателната стратегия да е насочена към съхраняване на индивидуалността на детето, формиране на умения за общуване и на поведенчески стратегии и толерантност в социокултурен аспект.
Съвременната педагогическа парадигма изисква отговорност, гъвкавост и съобразяване с динамичните процеси при възпитанието на детето, както и използване на адекватни методи и средства за формиране на детската личност, съобразени със социалната действителност. Изборът на добронамереност и култура в общуването е доказана възможност да се оценява и хармонизира многообразието, в чиято същност са заложени диалог, обмен и реконструкция на опита. Системата от отношения, в които встъпва индивидът, адаптирайки се в дадена среда, демонстрира базисни умения, съобразно с водещи за възрастовия период тенденции в развитието и някои специфични отлики: мотиви, интереси, насоченост, потребност. Като водеща насоченост се очертава социалната, която винаги е в ранга на критерий със стандартно покритие.
Усъвършенстването на субективния опит на детето до края на предучилищна възраст се осъществява под влиянието на организирани институционални фактори, сред които основна роля играят детската градина, семейството и индивидуалният стил на дейност и поведение в трансформираното от субекта игрово-образователно пространство. Ученето през целия живот интегрира всички процеси на взаимодействие (формални и неформални), които развиват детската индивидуалност, с цел стимулиране на представи, умения и компетенции. Постмодернистичните концепции в план образование налагат стимулиране на междукултурната рефлексия в европейското образователно пространство. Това изисква от педагозите да научат децата да установяват контакти в различни ситуации, да създават позитивни взаимоотношения. Най-добро средство за възпитаване на умения за общуване във всичките му разновидности е играта. В нея всяко дете може най-бързо да намери своето място в дадена социална група. За целта е необходимо да се обогати предметно-съдържателната страна на игровата дейност.
Обучението в речев и поведенчески етикет в предучилищна възраст съдейства за нравственото, интелектуалното, комуникативното и социалното израстване на децата. Актуалната обществена ситуация и новите ориентации се проектират върху българското образование. То се демократизира и хуманизира, като се ориентира към личността на детето, към неговите интереси и потребности. Спазвайки нормите на „добрия тон“, носителите на езика хармонизират ежедневните си контакти в различни сфери от живота, преодоляват дефицитите от хуманност в човешките отношения и негативите от авторитарния стил на комуникация. В условията на нашето съвремие средствата на етикета са продуктивен способ за постигане на успех в перспективни области от социалната практика – бизнес, реклама, политика и др. подoбни, за успешно приобщаване на индивида и нацията към ценностите на един демократичен, хуманен глобален свят.