В условията на началния етап от обучението образователната грижа към етикетното поведение и вежливата реч на децата е ефективен „инструмент“ за нравственото формиране на детската личност, за интелектуалното и комуникативното й израстване. Обучението на български речев етикет активно подпомага социализацията на 5–7-годишните. Предвид това актуалната нормативна документация по български език и литература за етапа 3–7 години (ДОИ за учебно съдържание, учебни програми) визира с акцент необходимостта от системна и целенасочена образователна работа за изграждане на детското етикетно поведение. За съжаление у нас учителят не разполага с точни и ясни стандарти за изграждане на етикетна култура у децата. В повечето случаи методическата работа се реализира интуитивно и несистемно. Следователно постигането на стандартите, регламентирани от ДОИ за учебно съдържание, се съпътства от обективни затруднения.
Социализацията и културата на поведението се разглеждат като активен компонент на образователното взаимодействие. Прилагането на съвременните интерактивни педагогически технологии съдейства за развиване у подрастващите на способности и потенциали за реализацията им като мислещи и интелигентни личности. Посредством поставянето им в ситуации, в които могат да взаимодействат чрез разнообразни поведенчески стратегии и след това да ги обсъждат въз основа на преживяното, се формират умения и изграждат нагласи. Интерактивните технологии развиват критическото мислене у детето, концентрират вниманието му, подготвят го да участва в разнообразни дейности, както и да комуникира и взаимодейства с околните. Безспорно в ситуациите детето натрупва опит и придобива представи за взаимодействията и взаимоотношенията между тях, т.е. какви са нормите на поведение в процеса на общуване.
По този начин детето:
- позиционира различни гледни точки от своята;
- определя своите позиционни и диспозиционни отношения в условията на езиково взаимодействие;
- саморегулира поведението си чрез разпознаване на вариативни житейски ситуации;
- самостоятелно постига цели, като се самоизявява и самооценява в реални комуникативни ситуации (Ангелов & Ангелова, 2006).
От гледна точка на ролевата позиция детето опознава правилата на поведение. То ги използва като изходен ориентир за оценка на околните. Първоначално игровите еталони за оценка се прилагат само в игрова ситуация. По-късно се пренасят и извън играта.
Актуални методически изследвания доказват, че в подготвителна за училище група образователната грижа към етикетното поведение и вежливата реч на децата се реализира „вътре“ в основните възпитателни и обучителни дейности. Полагат се основи на етикетна компетентност.
Какви акценти в етикетното обучение на 5–7-годишните деца трябва да се поставят?
В подготвителна за училище група са налице основи за системна, целенасочена грижа за формиране на начална комуникативно-етикетна компетентност, а именно: децата поемат речева инициатива и отговарят чрез реплика реакция адекватно на предмета на общуване; общуват успешно чрез езикови етикетни средства със социално симетричен партньор както от позицията на отправител, така и от позицията на получател на речта.
Специални образователни усилия следва да се положат по посока на: развиване на детските умения за комуникативно целесъобразно езиково общуване със социално по-високопоставен събеседник както от позиция на отправител на речта, така и от позиция на получател на речта; формиране на умения у децата за боравене с етикетни кинеми при общуване с различни комуникативни партньори (социално симетрични и социално асиметрични) както от позиция на отправител на речта, така и от позиция на получател на речта.
Следователно, за да се постигнат устойчиви образователни резултати, технологията на речево етикетно обучение задължително трябва да е съобразена с „живия“ детски говор. Важни функции тук има методът на моделиране на речевото изказване, реализиращ се чрез система от ситуативноречеви упражнения на социалностатусни и социалноролеви отношения. Всичко това рефлектира върху социалното ориентиране на детето и формира поведението му.
Социалната адаптивност и активност на детето се развива чрез усъвършенстването на познавателните стратегии и механизми за осъзнаване на личностната му идентичност. Целта е да се стимулират преживяванията на децата, да се формират и интериоризират представи, да се изградят поведенчески механизми за социално ориентиране и комуникиране в обичайно житейска и празнично творческа среда.
Може да се обобщи, че ангажимент на образователната институция е да полага системни грижи за формиране на престижното етикетно поведение на децата, за да отговори адекватно на обществените очаквания и на потребностите на подрастващите. Разбира се, детското заведение не може да работи в тази посока изолирано от институции като семейството, медиите, културните центрове и др. Но негов е основният ангажимент за изграждане на детското етикетно поведение. В това отношение отговорностите на детската градина неимоверно нарастват и с оглед на състоянието на съвременната ни социална и езикова ситуация, които не предлагат на подрастващите достатъчно престижни еталони на речеви и поведенчески етикет и комуникация.