Графиката е съвременна форма на изкуство с древна история и богато културно минало. „…В сравнение с живописта графиката е много по-оперативен, актуален и популярен вид изкуство…“ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България). Корени на графичното изкуство може да се открият още в палеолита. Многобройните изображения по стените на пещерите, върху кост и др. са получени чрез издраскване с остър предмет. Когато за първи път модерният човек открил първобитните пещерни рисунки, през 1870 година, не могъл да повярва, че са създадени в такава далечна епоха. Имало дори предположения, че те са дело на хора от настоящето и са някаква шега. Но впоследствие е доказано, че рисунките в Алтемира и Ласко датират около 13 000 г. пр.Хр.В статията е направен обзор на развитието на графичното изкуство от неговото зараждане, чиито корени се откриват още в палеолита, до наши дни. Графичните техники са една от застъпените в процеса на обучение по изобразително изкуство теми. Чрез изучаването на учебния материал от раздел „Графика“ се обогатяват знанията на учениците за същността на графичното изкуство, способностите им да експериментират с нови техники и материали, развиват се творческите им заложби и им се предоставя възможност да изследват ново за тях поле на дейност.
През ранното Средновековие графични прийоми се използват в книжната миниатюра. Пример са рисунките с туш и перо в Утрехтския псалтир. Доколкото под графика се разбират рисунките в черно-бяло, запазени са шедьоври на майстори от всички епохи: Да Винчи, Микеланджело, Дюрер, Рубенс, Рембранд, Гоя, Тулуз-Лотрек и др. Забележителни рисувачи са Илия Бешков и Владимир Димитров – Майстора.
Печатната графика се развива през 15. век в Европа. Тя добива популярност, тъй като дава възможност да се правят многобройни отпечатъци със сравнително ниска себестойност. Албрехт Дюрер е един от най-големите майстори на ксилографията и гравюрата върху мед. Става традиция да се правят цикли (серии) с гравюри на дадена тема, запазена и до днес практика. Най-често срещани са библейски сюжети, нравоучителни и комични сцени, портрети на видни личности.
Графиката през Възраждането не възниква като самостоятелен вид изкуство, а е тясно свързана с книгопечатането. Много от първите славянски и български книги продължават традицията на ръкописите и са украсени с различни изображения. Например „Абагар“ – Филип Станиславов, 1651 г ., „Молитвеник“ – Яков Крайков, 1570 г. и др.