От 17. век голяма популярност добиват гравюрите, предимно с религиозни сюжети, т.нар. щампи. Поклонниците на „светите места“ – Света гора и Ерусалим, завръщайки се, освен икони носят и щампи. Някои от най-старите донесени у нас са гравирани и отпечатвани във Венеция, Москва, Ерусалим, Виена и др. Към края на 18. век замогнали се български търговци, живеещи в Русия и Румъния, поръчват да се изработят щампи за Рилския манастир. Една от най-ранните щампи – изображение на св. Иван Рилски и панорамен изглед на манастира, е гравирана и отпечатана във Виена през 1791 г. благодарение на щедрото дарение на „господара Малча Станковича“. През 1807 г. самоковският търговец Петър Рана поръчва със свои средства отново във Виена голяма щампа с изглед на Бачковския манастир и образите на неговите основатели.
В началото на 19. век в някои български манастири се правят опити за примитивно гравиране и отпечатване на щампи, подобни на тези, които се донасят отвън. През 1818 г. в Троянския манастир попада странстващият украински монах Леонтий Рус, който умее да изрязва и отпечатва щампи. Негов приемник е йеромонах Филотей от същия манастир. Такива примитивно рязани и отпечатвани щампи се изработват и в Бистришкия манастир „Св. Иван Пусти“ към 1822 г., а по-късно – в Черепишкия и в Лопушанския манастир. Щампарница по подобие на светогорските се устройва най – накрая в Рилския манастир, с основоположник архимандрит Исай. По-късно, към1864 г., друг монах – хаджи Калистрат Щампара, обучаван в Белград, доставя от Виена специална голяма желязна преса, бои и хартия. Манастирската щампарница просъществува чак до 1922 г.
Близостта на Самоков до Рилския манастир допринася още през 18. век не само за развитието на просветата и книжовността, но и на живописната, резбарската и гравьорската школа.
Там е основана и първата българска печатница – от Никола Карастоянов към 1828 г. Още преди да получи разрешение за откриване на печатницата, той заедно с големия си син Анастас започва да отпечатва щампи на тайно донесена от Белград примитивна плоска преса. Анастас Карастоянов става и най-изтъкнатият за времето си самоковски график. Той започва да гравира на мед и да изрязва на дърво, като работи по светогорски образци, а по-късно и по свои собствени проекти.
От българските възрожденски живописци само Николай Павлович се занимава с литография. С този все още нов за 19. век способ той се запознава по време на следването си в Мюнхен и Виена. Първите му графики са от 1860 г. и са илюстрации към книгата на Г. С. Раковски „Няколко речи о Асеню Первому“. По-късно той създава редица литографии със сюжети от българската история.
