Настъпилите след 1989 г. промени в страната ни засягат редица сфери на обществено-икономическия и политическия живот. Те влияят и върху сектора на образованието. Знанията и уменията, необходими на хората и обществото в новата среда, се променят, а образованието е призвано да отговори на новите потребности. Това изисква цялостно реформиране на системата и преосмисляне на връзките й със заобикалящата среда с цел изграждане на нова, модерна, динамично развиваща се образователна система, която да се превърне в основа на икономическия растеж и потенциал. Основните актове, с които са свързани тези промени, са пожелателните европейски и национални документи – Лисабонската стратегия на Европейския съюз, Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР), Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2008–2013 година и Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 година.
Лисабонска стратегия на Европейския съюз
За постигането на амбициозните цели, заложени в Лисабонската стратегия, държавните ръководители искат „не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване“. През 2002 г. те отиват още по-далеч, като декларират, че „през 2010 година Европа трябва да бъде лидер по отношение на качеството на своите системи за образование и обучение“.
За да се случи това, е необходимо европейските страни координирано да предприемат някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях ще приложи мерките според своите национални особености и ще бъде насърчавана в прилагането им от сътрудничеството с останалите страни членки на европейско ниво, чрез обмяната на опит, определянето на общи цели и усвояването на работещи добри решения от партньорите или както се нарича в европейските институции – чрез отворения метод на координация.
През 2001 г. в изпълнение на Лисабонската стратегия Европейският съвет за образование (съставен от министрите на образованието на държавите – членки на ЕС) приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от системите за образование и обучение. Една година по-късно Европейският съвет за образование и Европейската комисия приемат 10-годишна работна програма, която ще се осъществява чрез отворения метод на координация. Европейският съвет утвърждава двете споразумения и по този начин те се превръщат в нова стратегическа рамка на сътрудничеството в областта на образованието и обучението между държавите – членки на ЕС.
Три са основните цели, приети от министрите на образованието в полза на гражданите на ЕС и Съюза като цяло, които трябва да бъдат достигнати през 2010 година:
- Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;
- Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение;
- Отваряне на образователната към другите световни системи.
Набелязани са също така и 13 специфични цели за различните видове и нива на образование (в образователни институции, в допълнителни квалификационни форми и в придобит опит), които да превърнат ученето през целия живот в реалност. Най-общо, според тези цели образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: обучение на преподавателите; основни умения; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др.
През 2004 г. Европейската комисия предлага държавите членки и бизнес средите да концентрират вниманието си при прилагането на националните стратегии в изпълнение на Лисабонската стратегия в 6 стратегически области:
- Развитие на партньорства;
- Задълбочен анализ на образователните нужди;
- По-високи публични и частни инвестиции в образованието;
- Достъп до образователни възможности;
- Оценяване на образованието;
- Въвеждане на качествен контрол.