Европейски и национални пожелателни документи в системата на образованието

Национална стратегия за учене през целия живот (2008–2013 година)

През 2004 г. Европейският съвет приема доклада „Образование и обучение 2010: Успехът на Стратегията от Лисабон се крепи на спешни реформи“. Посланието на доклада е, че усилените образователни реформи и целенасочените инвестиции в ученето през целия живот са изключително важни за постигане на общата цел през 2010 година Европейският съюз да бъде най-конкурентната и динамична, основана на познания икономика в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия.
Приетата Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008–2013 година представя бъдещите политики за развитието на ученето през целия живот в България. Присъединяването на страната ни към Европейския съюз (ЕС) налага промени в областта на образованието, свързани със синхронизирането на равнищата на знания и ключови компетентности. Обучението все повече излиза от общоприетото разбиране, което се обвързва с формалното образование, и се осмисля като непрекъснат процес на учене през целия живот.
Стратегията за учене през целия живот дава препоръки за действията, които трябва да се предприемат от правителството във връзка с бъдещата подготовка на българските граждани за активно участие в една нова глобална икономика, изградена на основата на знанието. Постигането на стратегическите цели изисква активното участие на всеки гражданин и на всяка една институция – държавна, общинска, работодателска, синдикална, неправителствена или друга. Прилагането на интегриран подход за учене през целия живот изисква гарантирането и използването на подходящи и достатъчни материално-технически, финансови и човешки ресурси.
Ученето през целия живот е процес на непрекъснато, преднамерено придобиване на знания и умения. То е крайният резултат на съвременната информационна грамотност и предполага възможности за учене във всяка възраст и в разнообразен контекст – не само чрез традиционните форми в образователните институции, но и на работното място, вкъщи, през свободното време.
Ученето през целия живот е начин на мислене – отвореност за нови идеи, решения, умения или поведение. Разбирано като системен процес, то е насочено към самия учещ и неговите потребности за личностно и професионално развитие.

Национална стратегия за учене през целия живот (2014–2020 година)

Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 година определя стратегическата рамка на държавната политика за образование и обучение, насочена към постигането на европейската цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Стратегията е разработена в отговор на предизвикателствата, свързани, от една страна, с необходимостта държавата ни да преодолее последиците от дълговата финансова криза в Европа и света, а от друга – да запази националната си идентичност при реализиране на политиките за сближаване. Дългият български преход към демокрация и пазарна икономика все още не е довел до създаването на съгласувани системи за квалификация, които да отговарят на новите икономически процеси. При високата безработица в страната предприятията изпитват все по-голям недостиг на работници с необходимата квалификация, което наред със застаряващото население и бавния темп на реформи в образованието се разглежда като съществена пречка пред икономическия растеж и привличането на нови инвестиции. Бързото навлизане на новите технологии допълнително увеличава пропастта между търсене и предлагане на пазара на труда. Всичко това прави още по-неотложни реформите в системата за образование и обучение.
Стратегията работи с определението за учене през целия живот, използвано в Меморандума на Европейската комисия за ученето през целия живот (2000), а именно: „всяка дейност за учене, предприемана през целия живот за подобряване на знанията, уменията и компетентностите“. Документът обхваща всички форми на образование, обучение и учене (формално, неформално, самостоятелно), в които човек участва през целия си живот, като за периода на следващите 7 години дава препоръки, които да послужат за основа на изготвянето на годишни планове, на базата на които да бъде проследен напредъкът в прилагането на ученето през целия живот в България.
Настоящата стратегия очертава съдържанието, формите, средата и взаимоотношенията между участниците в процеса на учене през целия живот, а именно:

• учещи – всички лица на територията на страната, ангажирани с учене в сферата на образованието, формалното и неформалното обучение или самостоятелното учене;
• доставчици на обучение – институциите, които провеждат обучение (независимо дали това са частни или държавни детски градини, училища, университети, центрове за обучение, културни институции и др.), съответстващо на потребностите на обществото и изискванията на пазара на труда;
• работодатели, браншови организации, синдикати, организации на гражданското общество и други партньори – участниците, които определят гореспоменатите изисквания, свързани с потребностите от образование и обучение;
• области, общини и местни общности – изпълняват важна роля в процеса на утвърждаване на позицията „учещи региони“;
• държавни органи (министерства и агенции) – определят националните политики в областта на образованието и обучението, както и съответните инструменти и мерки, необходими за гарантиране на ефективността на търсенето и предлагането на учене през целия живот.

Реализирането на Националната стратегия за учене през целия живот се основава на следните структури и инструменти за изпълнение:

• Национален съвет за учене през целия живот към Министерския съвет като стратегическа група за координация на изпълнението;
• Планове за действие в изпълнение на Стратегията;
• Многостепенно ниво на координация и наблюдаване на процеса чрез Национална платформа за учене през целия живот 2020;
• Годишен мониторинг за определяне на степента на изпълнение и проследяване на ефективността;
• Годишен доклад до Министерския съвет за:
  а) състоянието на изпълнението,
  б) установените проблеми,
  в) нововъзникналите потребности от адаптиране или разширяване по отношение на целите и мерките,
  г) сътрудничеството на различните участници като част от управленския подход;

• Окончателен доклад до Министерския съвет през м. декември 2020 г.;
• Комуникационен план за взаимодействие на заинтересованите страни;
• Финансиране на стратегията.

Изпълнението на Стратегията за учене през целия живот (2014–2020 година) се финансира от държавния бюджет, европейските фондове и програмата „Еразъм+“, както и чрез дарения, спонсорство и др.