2. Педагогически инцидент.
Понятието „инцидент“ (от лат. incidentis) най-общо означава недоразумение, неприятна или неочаквана случка. Словосъчетанието „педагогически инцидент“ означава конкретен случай от теорията или практиката в образователния процес, при който развитието на събитието приема неочакван, а понякога и нелогичен характер.
2.1. Основни дидактически цели и задачи.
Използването на педагогическия инцидент в процеса на обучението по машиностроене позволява да се развиват значими качества на учениковата личност, необходими за бърза и адекватна реакция на реални или възможни случки в учебно-възпитателната практика. Педагогическите инциденти може да се използват за решаването на различни дидактически задачи.
2.1.1. По време на урока:
- за развиване на продуктивното мислене на учениците в условията на непланирана учебна ситуация;
- за достигане на високо равнище на словесно-логическото мислене при неочакван развой на дадено събитие, явление или процес;
- за изграждане на многовариантна организация на процеса на обучение, която спомага за усъвършенстване на адекватните прояви на учениците и правилното им ориентиране в условията на възникващите в учебно-възпитателната дейност инциденти.
3. Ситуационни (ролеви) дидактически игри.
Понятието „ситуация“ има много широко значение. В етимологичен план то изразява съвкупност от обстоятелства и условия, които създават едни или други отношения, представлява състояние на дадена система.
В теорията и практиката са известни най-различни ситуации: политическа, икономическа, екологическа, конфликтна, критична, перспективна и др. По какво се отличава педагогическата ситуация от тях? Педагогическата ситуация се отличава предимно по своята насоченост към постигането на определени развиващи, възпитателни и образователни цели и задачи. Това позволява на някои автори да формулират следното определение: „Ролева игра, която е изградена на базата на конкретна педагогическа ситуация и е насочена към постигането на целите и задачите на обучението, условно може да бъде наречена ситуационна дидактическа игра“ (Павлов и др., 1985).
3.1. Класификация на ситуационните дидактически игри.
За постигането на образователните цели и задачи в обучението по машиностроене може да се използват разнообразни видове ситуационни дидактически игри. Проблемът за тяхната класификация притежава същото високо равнище на сложност, както и проблемът за същността им. За улеснение основанията за една класификация може да се търсят в няколко направления въз основа на различни признаци.
3.1.1. Според характера на ситуацията:
- игра със съперник – моделират се процеси на управление в условията на взаимодействието между отделните участници в ситуацията;
- игра с природата – моделира се процесът на управление на личността в условията на вероятното поведение на социалната среда или на конкретния субект – учител, дете, ученик, родител;
- игра тренировка – моделира се динамичен процес на контрол над развитието на ситуацията в условията на нейното произволно протичане.
3.1.2. Според характера на играта:
- игра с характер на противопоставяне – отношенията между две групи участници в играта имат характер на противопоставяне, като действията на едните непосредствено или опосредствано оказват влияние върху действията на другите;
- игра с характер на взаимодействие – разиграва се процес на взаимодействие между отделните групи, при който контактът между участниците с помощта на различни средства на комуникация е задължителен;
- игра с характер на състезание – групите на участниците не са свързани, работят независимо една от друга, в началото започват от една и съща изходна ситуация и в крайна сметка постигат различни резултати.
3.1.3. Според начините за предаване и обработване на информацията:
- игри с приоритетна активност на преподавателя – прилагат се стандартни средства за комуникация и обикновени носители на информацията (учебни текстове, логически структурни схеми, таблици, матрици, диаграми, графики, чертежи, чертожни скици и др.);
- игри с водещо приложение на автоматизирани системи за обучение (информационни технологии, модулни системи, роботи и др.).
3.1.4. Според динамиката на моделираните процеси в обучението:
- игри с ограничен брой ходове (време);
- игри с неограничен брой ходове (време);
- саморазвиващи се игри, със и без мащаб за време.
3.1.5. Според степента на сложност:
- сложни игри с многостранно взаимодействие между групите и голямо количество връзки между участниците;
- игри със средна сложност и средно количество връзки между участниците в групите;
- несложни игри с ограничено (малко) количество връзки или дори без взаимодействие между групите.
В заключение, може да се каже, че обучението на учениците с помощта на ситуационните методи в образователния процес по машиностроене им позволява да се убедят в силата на разума, логиката и интуицията. Същевременно учениците разбират, че тези качества в определена степен не са достатъчни за тяхната пълноценна подготовка. Може би най-важният резултат от прилагането на проблемно-ситуационните методи на обучение е този, че обучаваните се научават да търсят различни варианти за формулиране на правилно решение.