Индивидуално-психологическите фактори заслужват специално внимание. Те играят голяма роля в процеса на развитие и процъфтяване на човешките способности, чиято важна особеност е непрекъснатото им движение и изменение. Невъзможно е да стоят в покой и да бъдат проявявани само в определени случаи. Актьорът Апостол Карамитев споделя за таланта следното: „Талантът линее, когато безнадеждно почива на лаврите си. Който не работи упорито и всекидневно, той не се усъвършенства, не може да разчита на едно възходящо развитие“. Развитието на таланта на детето може да започне от най-ранна детска възраст и да продължи цял живот – постепенно и с различен темп.
На преден план може да се изведат следните индивидуално-психологически фактори:
- склонност към труд, подчертано трудолюбие, енергичност, настойчивост, целеустременост;
- адекватна самооценка, самокритичност и самовзискателност;
- самостоятелност, инициативност;
- призвание, професионално самоопределение и воля при преодоляване на трудностите.
Един от най-важните фактори за формирането и развитието на децата в детската градина е интериорът, или околната среда, в която детето живее, научава нови знания, играе и почива. Необходимо е образователните институции непрекъснато да работят в посока на възпитанието на детето чрез сетивата му. Интериорът възпитава без думи, чрез формите и цветовете се определя детската представа за естетично и ценностно. Околната среда постоянно и пряко влияе върху формирането на усета, върху емоциите и настроението на детето.
Всички компоненти на образователната среда в детските градини са свързани по съдържание, обхват и художествено решение. Те включват различни теми – например четирите сезона, пролет, лято, есен или зима – и различни предмети от социалната реалност. Всичко това цели да изпълни предимно информативната си функция. Всеки обект носи някаква информация за света, като по този начин се осъществява предаването на социалния опит на децата.
Творчеството на децата е много мощно възпитателно средство. Такъв трябва да бъде и интериорът в учебното заведение – съобразен и подкрепящ формирането на духовния свят на детето. Той трябва да въздейства емоционално, да е образно колоритен, оригинален със своя дизайн и достъпен за възприятието на децата. Интериорът в детската градина трябва да осигурява максимални възможности за разработване и разгръщане на детското творчество.
Разработената от автора иновационна програма за развиване на изобразителните способности на 5–6-годишните деца чрез пресъздаване на четирите сезона в интериора на детската градина, представена по-долу, е реализирана в серия от ситуации. Те са съобразени и описани в съответствие със структурата на проблемната ситуация с педагогически функции – основна форма на педагогическо взаимодействие в детската градина.
Технологично проблемната ситуация се състои от четири равнища (Семизорова & Колева, 2015):
- Първо равнище – непълна и неподредена информация;
- Второ равнище – непълна, но подредена информация;
- Трето равнище – достатъчна, но неподредена информация. Тя се представя от методи и похвати, основаващи се на следните действия:
– разглеждане на познавателния обект по форма и съдържание,
– сравняване на два или повече познавателни обекта по вид,
– определяне на елементи в разглеждания познавателен обект,
– определяне на целеполагащата единица в разглеждания познавателен обект или явление; - Четвърто равнище – създава представа на детето за достатъчна и подредена информация и за конкретния познавателен обект или явление. Изгражда се цялостен образ; осъзнаването на неговите елементи и целеполагаща единица води до пренос на знанието на детето и развитие у него на способност за социална ориентация.