В съвременната образователна реалност проблемът за адаптацията, успешната интеграция, усвояването и създаването на добри педагогически практики стана отправна точка и гарант за развитие на системата. Една от основните ключови компетентности, заложени в Европейската референтна рамка за учене през целия живот, включва комуникативните умения на личността. Като всяка базисна компетентност и тази се разглежда като комбинация от три незаменими компонента – знания, умения и отношения, равнището на които варира в зависимост от възрастта на обучаващите се и изискванията на конкретната проблемна ситуация.Педагогическите специалисти в съвременното образователно пространство търсят, създават и апробират различни иновативни методики с цел повишаване на успеваемостта на учещите. В статията е представено педагогическо изследване, фокусирано върху формирането и развиването на умения за опериране с обобщена представа за изучаваните понятия по предмета „Български език“ в начален етап на образование. Описана е приложена в експериментално обучение на ученици от СОУ „Васил Левски“ в Севлиево методика на работа с гатанки.
Общуването е способност да се изразяват и анализират в устна или писмена форма мисли, чувства и факти в разнообразен социален и културен аспект.
В началния етап на образование предметът „Български език и литература“ има за цел овладяване от учениците, съобразно с възрастта, на езиковата норма. Това включва придобиване на знания за системата и структурата на българския език с цел разширяване на обема от езикови ресурси в речта на ученика, развиване на умения за създаване и възприемане на текстове, съобразно със стилово-жанровите им особености.
За повишаване на ефективността на обучението по български език и литература и съгласно горепосочената основна цел педагозите търсят, създават и апробират различни методики, които да доведат до по-висока успеваемост на учениците. Със същата идея ние се фокусирахме върху формирането и развиването на умения за опериране с обобщена представа за изучаваните понятия по предмета.
Тази идея е в основата на проведеното педагогическо изследване. Експерименталната работа обхвана целия начален етап на обучение (1.–4. клас) на учениците от СОУ „Васил Левски“ в Севлиево и следваше строго установена алгоритмична последователност. Изследването беше съобразено с психо-физиологичните особености на учениците от тази възраст, както и с основните методически изисквания за преподаване и за събиране на емпирични данни.
Оперирането с обобщена представа за изучаваните понятия в българската граматика и по-конкретно прилагателното име изисква осмисляне на взаимовръзката между понятието като граматичен сегмент и реално съществуващия обект, който се назовава или определя чрез него. Колкото по-задълбочено малките ученици усвоят тази връзка, толкова по-лесно и по-точно използват понятията в речеви план.
Като част на речта прилагателното име назовава пpизнак, качество или свойство на даден предмет. Признаците не се възприемат отделно от предметите, които поясняват, и не образуват отделно понятие, а общо със съществителното име, към което се отнася съответното прилагателно. Това налага граматически строго съгласуването на тези две части на речта в словосъчетанието по установените категории род и число.
Едва след усвояването и осмислянето на тези базисни за експеримента знания и умения за опериране с тях учениците може да бъдат изведени на по-високо равнище в степенуваните алгоритмични етапи. Системно, детайлно и задълбочено се упражняват в изпълнение на задачи, включващи прилагане (допълване) на открити признаци към даден обект, отначало със словесна опора, предложена от учителя, а впоследствие и самостоятелно. Следва умението за откриване на излишен обект в дадена редица, обединена по общ признак (сходство). Усъвършенстването на това умение дава възможност на следващ етап сами да класифицират група предмети по даден признак, отначало загатван от учителя, а впоследствие – самостоятелно изведен от децата, благодарение на правилно използвани мисловни операции като анализ, синтез, аналогия, диференциация и др.
Търсеният резултат е бързото и лесно ориентиране в предложената информация и заложените в нея понятия, както и откриването на обект по дадено описание на негови съществени признаци. Именно в този етап приложихме методиката на работа с гатанки и тя стана една от основните и съществени характеристики на експерименталната ни дейност.
Работата с гатанки започва по-рано във времето на обучението и този етап се явява базисен за следващия – на самостоятелно дефиниране на понятия, но това не означава, че той прекъсва в даден момент. Точно обратно – последните два етапа може и е необходимо да вървят паралелно, да сменят местата си в зависимост от учебната ситуация, да се допълват или подкрепят взаимно.
Своеобразен връх в процеса на усвояване и опериране с понятия се явява резултатът от творческата задача – учениците самостоятелно да съставят гатанка. Логично е да се очаква, че адекватен резултат не е по силите на всеки ученик, но активността и емоцията, съпровождащи подобна творческа дейност, са незаменим фактор при формирането на самооценката и самочувствието на подрастващите.
По своята същност гатанката е кратък литературен жанр, предимно със забавен и занимателен характер, което я прави подходящ и приложим инструмент в обучението в начален етап. Дидактическата функция на гатанките се изразява в развиване на когнитивните способности на учениците, благодарение на които те опознават детайлно обкръжаващата ги среда. Базират се на улегнали в съзнанието на детето възприятия и представи, но способстват и за надграждане на формирани обобщени понятия. Задълбочават създаването на логически връзки между наблюдаваните обекти и формираните вече понятия чрез логически операции като анализ, синтез, аналогия, систематизация и др. С тях учителят може да си служи при извеждане на понятие от съвкупността на множеството, както и за илюстриране и допълване на вече формирано понятие.
1 2