Гатанките като дидактичен материал при изграждането на обобщена представа за граматичните понятия

Гатанките може да се класифицират по два признака: тематичен и структурен.
Тематичният признак ги подразделя според смисъла и значението на обекта, който задават: свързани с живата природа (растения, животни, лица с професии и др.), неживата природа (сезони, природни явления, космически обекти и др.), както и с обекти от социалната среда. Тези характеристики ги правят широко приложими както в различните етапи на учебния процес, така и в различните учебни дисциплини.
Структурният признак ги подразделя според формата, под която представят словесно закодирания обект – римувани стихчета или описателни фрагменти.
Учениците са се срещали с описателни фрагменти в различни дидактични ситуации още в началото на своето обучение. Положителното при тези кратки дефиниращи фрагменти е, че поради редуцирания си обем приучват детето да отличава важното от второстепенното, общото от индивидуалното, същественото от несъщественото.Тези умения са от огромно значение за учениците при излагане на знания по различни учебни предмети, както и при писане на сбит преразказ в часовете за развитие на речта. Ранното им формиране значително подобрява комуникативната компетентност на учениците, което от своя страна води до повишаването на тяхната самооценка и активност.
Резултатите от експерименталната работа показаха, че при първата група ритъмът и римата правят гатанката по-лесна за възприемане, запаметяване и репродуциране при нова ситуация. Когато думата отговор е последна в стихчето, римата от предишния стих звуково насочва учениците и стеснява обема на понятията, сред които търсят отговор. Например: Малка и зелена бях, наедрях и узрях./ Хванеш ли ме ти, дете, сладък сок от мен тече./ Ябълката ми е дружка,/ мойто име пък е … (крушка).
Недостатък обаче е изместване на вниманието на учениците от представените признаци и качества на обекта, като така се подценява активизирането на мисловните процеси, водещи до неговото откриване. Друга опасност, която тази група крие, е, че предизвиканите от литературнохудожествените изразни средства (сравнение, олицетворение, епитети и др.) асоциации и представи в съзнанието на малките ученици често са с непредвидими резултати. Аналогиите, които те правят, понякога са твърде частични (основани на един-единствен признак от многото включени) и отвеждат детската мисъл в обема на друго подобно понятие или на коренно противоположно. Това е следствие от все още неусъвършенстваните умения на учениците за анализ и синтез, както и от все още ограничените им наблюдения на заобикалящата ги среда.
В конкретния случай в часовете по български език или по литература учителят може да насочи и стимулира мисленето на учениците чрез въпроси като: „Кои думи ви помагат да си представите за кого (за какво) се отнася гатанката?“, „На какво ви прилича този предмет (на какво го уподобявате)?“, „Защо предметът отговор е сравнен с … (кои признаци са общи)?“.
Тези придобити знания и развити умения (израз на двете взаимосвързани звена: информационно и практико-преобразуващо) може успешно да се използват в урочната единица „Значение на думата“ по български език в 4. клас. Прецизно изпълнените упражнения по тази тема са предпоставка за по-непринуден и мотивиран преход към използването на гатанките при усвояването и оперирането с понятия.
Независимо от разликите в спецификата на предметното поле в основата си понятията като форма на мисленето са основополагащи както за останалите форми (съждение и умозаключение), така и за езика и терминологията като цяло. Логиката осигурява инструментариума, чрез който се изграждат компонентите на учебното знание с център понятията. Елементите на този инструментариум се намират в определени връзки и взаимоотношения (фиг.1) и като цялостен конструкт осигуряват истинността на знанието като мисловен продукт.

Понятието има две взаимосвързани страни: съдържание и обем. Съдържанието е мислената съвкупност от общите съществени признаци, които определят дадена група като такава. В него се различават родов признак и видово отличие. Обемът на понятието е съвкупност от обекти, които притежават общите съществени признаци от съдържанието на понятието.
Затрудненията на учениците при отгатването на гатанки се дължат на недостатъчно осъзнаване на съдържанието на „скритото“ понятие и „размиване“ в съзнанието им на границите между съществен и несъществен, родов или видов признак. За преодоляване на тези затруднения в помощ на учителя идват интегративните отношения и връзки с предмети като „Човекът и природата“, „Изобразително изкуство“, „Музика“, в които също се оперира с признаци, качества, свойства, значение, употреба и други термини.
Процесът на работа с гатанките като дидактичен материал подпомага учениците сами да си установят определени модели и алгоритми на мислене, които впоследствие те ще екстраполират в учебната дейност. Когато тези своеобразни модели и алгоритми за мисловни операции бъдат затвърдени в съзнанието на учениците, може да се премине към етапа на самостоятелно съставяне на гатанка. При тази творческа задача обаче е необходимо учителят да определи обекта на гатанката, да предложи подобен на него обект за изграждане на сравнение, да даде пример за рими на глаголи и съществителни, които децата биха използвали в творческия си продукт.
Методиката за използване на гатанки, кръстословици и ребуси не е самоцел и не се стреми само да илюстрира учебния материал или да повишава емоционалния тонус на учениците. Затова учителят на всеки етап от прилагането й трябва да анализира получените резултати и своевременно да коригира при неуспех елементи от системата. Контролира се не само броят на несправилите се ученици, а се търсят, установяват и отстраняват причините за техния неуспех.
Иновативните подходи за прилагане на описаната методика в различните етапи на обучението имат за резултат съвкупност от прецизно изградени у учениците обобщени понятия и умения за опериране с тях. Постепенно уменията за адекватно описание на наблюдаван обект (предмет или явление) чрез умел подбор на подходящи езикови средства и ориентация в предложена информационна структура излизат извън рамките на учебния предмет „Български език“ и се разпростират в територията на всички научни области. Способността за самостоятелна организация на целенасочено речево поведение дава възможност на учениците без притеснение да представят, аргументират и доказват своите знания, мнения и отношения към заобикалящата ги реалност. Така тази методика способства не само за подобряване на комуникативните умения на подрастващите, а и реално допринася за реализация на основните цели на образователната стратегия – провокиране на самостоятелно мислене, самооценка и практически умения, характерни за една пълноценно и многостранно развиваща се личност.

---