В статията е направен анализ на ключови национални документи, свързани със сектор „Образование“: Националната програма за развитие: България 2020, Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006–2015 г.) и Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 година. Използван е класическият метод SWOT анализ, който разглежда четири фактора, идентифициращи проекта, продукта или организацията, на които са приложени: S (Strenghts) – Силни страни, W (Weaknesses) – Слаби страни, O (Opportunities) – Възможности, T (Threats) – Заплахи.
Национална програма за развитие: България 2020
Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. НПР БГ2020 е документ за националните решения за растеж. Той е в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво, но въплъщава стремежа на държавата за избор на национален път за напредък. НПР БГ2020 е интегриран документ за социално-икономическото развитие на България до 2020 г., показващ връзката между приоритетите на ЕС в контекста на Стратегията „Европа 2020“ и националните приоритети на България. Той обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на социално-икономическото развитие, като същевременно определя мястото на мерките за постигане на националните цели, чието реализиране е заложено в Националната програма за реформи, Конвергентната програма и всички действащи стратегически и програмни документи.
| Силни страни |
Слаби страни |
- Отчита комплексния характер на правителствените политики
- Осигурява рамката, в която да бъдат определяни приоритетите за разпределяне на публичните средства както и мобилизирането на частно финансиране
- Представя стратегическа рамка, обхващаща социално-икономическите политики на държавата, като включва в себе си новоформулирани политики за растеж и обобщава всички приети от правителството или от Народното събрание стратегически документи
- Разграничава спецификите на политиките
- При всяка от предвидените интервенции е изведен конкретен механизъм за осъществяване
- В съдържанието на всяка от формулираните мерки са включени: обосновка, оперативен обхват, идентифицирани целеви групи, формулирани индикатори за изпълнение, цели за очаквани резултати, фокус върху индикатори за макроикономическо въздействие, индикативна оценка за необходимите финансови ресурси и техните източници, свързани с изпълнението им
- Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики
- Посочени са възможните рискове, които биха застрашили реализацията на програмата
- Поставяне на ясната стратегическа цел за повишаване на жизнения стандарт чрез:
- конкурентоспособно образование и обучение
- създаване на условия за качествена заетост и социално включване
- гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване
- Институционално укрепване на най-важните за развитието на човешкия капитал институции и организации, сред които неизменно място заемат образователните
- Приоритетно значение на по-тясното обвързване на качеството на образованието с актуалните изисквания на бизнеса
- Чрез изпълнението на заложените в програмата мерки ще се подобрят образователните резултати на учениците и студентите
- Повишаване на младежката заетост, с което да се намали безработицата и свързаните с нея обща и детска престъпност
- Осигурява равнопоставеността на половете и равни възможности за хората с увреждания
|
- При оценката на нетното въздействие от НПР БГ2020 допуска, че средствата ще бъдат разходвани ефективно и ефикасно по предварително формулираните области на въздействие
- Политиките формират потенциал и възможност за растеж в дългосрочен план, но не и в краткосрочен
- Осигуряването на източниците на финансиране по отделните политики е проблем, който трябва да бъде решаван ежегодно през следващите години от държавата
- Несъобразени със съвременните изисквания за качество и интензивност темпове на развитие на научноизследователската и иновационната дейност
- Натрупани несъответствия между знанията и уменията на работната сила и потребностите на пазара на труда, което до голяма степен възпрепятства развитието на конкурентоспособността във всяка една обществена сфера
- Ниско равнище на активност и участие на населението в различни форми на учене през целия живот
- Високо ниво на риска от бедност и назряването на значими социални проблеми
- Липса на системи за осигуряване на качество на образованието
|
| Възможности |
Заплахи |
- Осигурено е пълно съгласуване между провежданите политики в България
- Осигурено е взаимно допълване между приоритетните направления (приоритети и подприоритети)
- Посредством механизъм за междинни оценки на изпълнението ще бъдат формулирани предложения към правителството за предприемане на съответните коригиращи действия
- Създадени са условия за активното включване и участие във всички сфери на обществения живот за хората с увреждания и за гарантиране на равенство между половете
- Ефективно и ефикасно усвояване на европейските фондове с допълване от други източници
- Разработване, приемане и прилагане на ефективна система за мониторинг и контрол на образователните политики
|
- При формулирането на политиките по отделните приоритети са приети допускания относно социално-икономическото развитие на страната и източниците на финансирането им
- При продължаване и задълбочаване на дълговата криза в Европа, влошаване на макроикономическите показатели на Еврозоната средствата за финансово обезпечаване на програмата автоматично следва да бъдат ограничени
- Несигурност в ефективността на усвояването на европейските фондове, използването на допълнителни финансови ресурси
|
