Родители на юноши, които не са наясно с хеви метъл или поп и рок музиката, могат да срещнат сериозни затруднения, когато обсъждат смисъла на живота с децата си, твърдят двама изследователи на комуникациите – Доналд Робъртс от Станфорд и Петър Кристенсен от Луис и Кларк Колидж. Причината е, че музиката заема централно място в младежката култура. На едно юношеско парти основният въпрос не е „какво правиш“, а „каква музика слушаш“. Авторите предлагат известна утеха на тези, които се притесняват от явната агресия, открития расизъм и директните предизвикателства към властта в популярните музикални книги и видеоклипове. Музиката няма такива огромни негативни последици, смятат те. И перифразирайки написаното от американския философ Кенет Бърк за поезията като „оборудване за живеене“, Робъртс и Кристенсен подчертават, че в юношеските години поп музиката е „тежко оборудване“, по-влиятелно от телевизионни предавания, филми и компютри.Музиката заема централно място в младежката култура. Тя има значение за юношите и те не може да бъдат разбрани, без да се обърне сериозно внимание на това, как се вписва в живота им. В статията са разгледани различни аспекти от проведени изследвания на начините на възприемане и въздействие на музиката и нейните послания върху младите хора, на фрагментацията в предпочитанията им към различните жанрове и поджанрове. Специално е акцентирано на мястото на поп музиката в живота на подрастващите и в частност – в часовете по музика в училище.
Как музиката се вписва в живота на младежите
Като цяло младежите слушат музика и гледат музикални видеоклипове между четири и пет часа на ден, което е повече време, отколкото те прекарват със своите приятели извън училище или пред телевизора. Музиката има значение за юношите и те не може да бъдат разбрани, без да се обърне сериозно внимание на това, как тя се вписва в живота им. Музиката определя и засилва техните настроения, формира голяма част от техния жаргон, доминира разговорите им и осигурява атмосферата в социалните им контакти. Музикалните стилове и специфики очертават групите, в които те се включват, предоставят модели за поведението и облеклото им.
Изглежда, музиката също променя учебните навици и сериозно уврежда слуха. Тези последици може да не идват така бързо, както например агресията, но те в крайна сметка може да играят също толкова решаваща роля в развитието на подрастващите.
Много учени гледат на телевизията като на основна медия за влияние върху юношите. Кристенсен обаче твърди, че юношите посвещават повече време и интензивност на музиката. Те използват музиката най-много за контрол на настроението и подобряване на емоционалното състояние. Тя може да направи доброто настроение още по-добро, както и да даде възможност да избягат или просто да преживеят по-леко лошите моменти. От друга страна, музиката може и да усили лошото настроение – което е причина някои да изпаднат под влияние на музикални текстове със суицидни мотиви, мотиви за насилие върху жените – и да подтикне проблемни младежи към самоубийство, насилие и други престъпления. Филмите и новинарските емисии са склонни да преекспонират подобни крайни примери. Много данни от проведени проучвания обаче показват, че е по-вероятно музиката да стимулира слушателите, отколкото да ги отпуска, както и юношите да използват музиката, за да се отдръпнат от социални контакти (като се използва уокмен като бариера, подобно на „криенето“ на възрастните зад вестника), да се улеснят приятелства и социални среди или като средство за създаване на лична идентичност.
Проведени от 80-те години на миналия век насам изследвания потвърждават някои традиционни схващания или случайни наблюдения върху музиката и младежта.
Повече от хората вероятно биха се изненадали от следните констатации:
- Предупрежденията за неприемливи текстове намаляват интереса на юношите. Те гледат на подобна музика като на „опетнен плод“, а не като на „забранения плод“, който трябва да се опита. Не всички реагират отрицателно на белязаната музика, но това са предимно „деца, които са отчуждени от родителите си, училището си или главния културен поток“.
- Музикалните клипове са „мощна нова сила“ в културата на подрастващите, но, изглежда, задържат интереса им почти толкова дълго, колкото самата музика. Това са най-младите подрастващи, които най-много гледат MTV и други музикални канали. По-зрелите юноши посвещават повече общо време за музика.
- Когато децата кажат на своите родители, че самият звук на музиката е по-важен за тях, отколкото текстовете, има много доказателства, които да ги подкрепят. Статистиката обаче показва, че колкото повече време подрастващите отделят за музика, толкова повече се вслушват в текста. За много младежи „музиката често е вторична, фонова активност, а не първичен, преден план. Тя служи като фон за други дейности – четене, учене, разговор, домакинска работа, шофиране“.
10-годишни деца с музикални страсти
Разбирането на ролята на поп музиката в културата на подрастващите изисква също разбиране на юношеската възраст по-добре, отколкото много хора могат. Склонни сме да мислим за юношеството като тийнейджърската възраст, началото на която повечето експерти по детско развитие бележат към 10-ата година, обаче от поне половин век насам юношеството започва с около две години по-рано. Тъй като биологичните и социалните темпове на развитие на децата са толкова променливи, изследователи са на мнение, че може би най-лесният начин да разберете дали дадено дете е достигнало юношеството е да забележите дали той или тя е развил/а страст към популярната музика.
Възпитателни книги, психоаналитици и медии, всички обрисуват юношеския етап от живота като пълен с кризи, бунт срещу възрастните, желание за доминация и с много конфликти. Множество проучвания обаче не потвърждават, че това е стереотип. За повечето деца юношеството е период на нормално, постепенно развитие, в значителна хармония с родителските ценности и културни очаквания, смятат изследователи. При около 10 процента от семействата се установяват сериозни конфликти между поколенията, а други 25 процента определят юношеския период като по-малко щастлив за техните семейства, в сравнение с предходни години.
Смисълът, който юношите намират в музикалните клипове или текстове, отчасти се определя от тяхната житейска сцена. Хората като цяло не отдават значение на текстовете на песните, тъй като вече имат изградено мнение въз основа на придобити знания и опит. Това води, разбира се, до весели каламбури, като този, измислен от едно 5-годишно дете, което обичало училището, защото там трябвало да пее за „Веселушка, кривогледата мечка“. Юношите, които възприемат нова песен, създадена от възрастни, доста вероятно ще разчетат различни послания от текста. Изследователи са установили например, че момичетата, гледали видео на изпълнението на Мадона “Papa don’t preach”, дават много различни интерпретации. За едно момиче тя е песен за истинската любов, за друго – за конфликтите между родители, деца и власт, за трето тя е за поемането на роли на възрастни.