Музиката в живота и културата на подрастващите

Насилието – едно отклонение?

Поп музиката е много спорна поне от средата на миналия век насам, но дори и Платон се оплаква от влиянието на музиката върху младежта. Днес противоречието е още по-голямо. Когато става въпрос за популярна музика, крайните убеждения и липсата на консенсус вървят заедно като сиамски близнаци.
Посланията на музиката не са тъждествени на нейното въздействие, но те напомнят на възрастните, че на повече от тях им е било предложено поне капка медийно насилие в младостта им. Те също предупреждават възрастните да не „забравят тъжната истина, че много деца вече могат да бъдат чудовища и просто търсят музика, която резонира с чудовищните им наклонности“. Напомнят на апологетите на музикалната индустрия, че е неискрено да се твърди, че музиката не може да има сериозни последици, просто защото това е „само забавление“, или да се спори, че изкуството може да бъде вдъхновяващо, но не и обратното.
В няколко проучвания изследователите са установили, че музикални клипове, съдържащи насилствени сцени, правят младите зрители момчета по-антагонистични в ориентацията им към жените и с по-голяма вероятност ги стимулират да толерират насилието за себе си и другите. В друго проучване (показан микс от клипове с различна степен на секс и насилие) изследователите са констатирали, че с нарастването на насилието учениците посочват, че се чувстват по-малко щастливи, по-уплашени и по-тревожни и агресивни. Съществуват обаче и данни от проучвания, които не потвърждават тези констатации. Необходими са повече изследвания, за да се изясни въздействието с точност.

Мъжествеността срещу женския чар в музиката

От разговори с техни приятели и познати изследователите Робъртс и Кристенсен заключават, че повече от възрастните обикновено възприемат музиката на подрастващите като „все същата“. Мнозина от тях не са наясно с изумителното набъбване на музикалните жанрове и поджанрове от времето на тяхната младост. „Билборд“ проследява над 20 музикални класации, наградите „Грами“ признават 80 музикални категории. Но дори и индустрията не познава подобна на вкусовете на младежките потребители фрагментация, когато става дума за техните музикални предпочитания.
Многообразието и селективността са важни, тъй като символичната жанрова среда варира, а юношеските предпочитания се асоциират с индивидуалната и груповата идентичност. Дете с предпочитания към рап изпълнители като Кулио или NWA вероятно вижда себе си в различна среда и свързано с различна група връстници от тези на друго дете, което предпочита поп звученето на Марая Кери или Джанет Джаксън.
От друга страна, момичетата и момчетата се различават съществено в предпочитанията си към различните категории. Момичетата например показват предпочитания към черната музика и повече неприязън към хард рок и особено хеви метъл. Момчетата обикновено харесват мейнстрийм . Те са склонни да мислят за музиката като „неангажираща“ или „напрегната“. Разликата в музикалните вкусове между половете в юношеска възраст е толкова голяма, че един учен е предложил индустрията да определя музиката просто като „предпочитана от девойки“ или „предпочитана от момчета“. Тази разлика се наблюдава и при другите възрасти, но при юношите е по-силно изразена.
По-нови изследвания показват, че расата на изпълнителите също е от значение, особено сред мъжете и сред младите хора от семейства с по-ниски доходи. Като цяло обаче разликите в музикалния вкус „не са произволни или особени, но са формирани от социалния произход и други влияния на околната среда“. В същото време учените отбелязват, че е важно да се помни, че „популярните музикални жанрове рядко изразяват нещо, наподобяващо систематизиран възглед“.
Интригуваща е и една аномалия – кръстосаният интерес към рап музиката. Рапът е изключително популярен сред младежите и толкова популярен сред момичетата, колкото и сред момчетата – въпреки „женомразието“ и „хипермъжествената“ си природа. Част от предпочитанието се дължи на тялото, а не на ухото. Рапът процъфтява като денс музика и момичетата са по-заинтересовани от танците и ритъма, отколкото от текста, за разлика от момчетата , които се вслушват повече в рап текстовете.

Музикалните вкусове в училище

Връзката между академичния успех или неуспех и музикалния вкус може да бъде много важна. Проучвания установяват, че ранните добри постижения в училище се влияят от късния музикален избор, а не обратното. По-малко ангажираните с учене ученици обикновено се свързват с хеви метъл и от гледна точка на един британски изследовател те, изоставащите ученици, прегръщат хеви метъла като „културно решение“ на ниските си постижения в традиционната училищна йерархия. Музиката подчертава кой кой е и показва на другите към коя група той/тя принадлежи.
Имайки предвид тази връзка, призовавам възрастните да заемем позицията на „уважително несъгласие“ с отрицателните стойности, които съзираме в любимата музика на юношите. Нека ние, учителите по музика, не забравяме изпятото от „Ролинг Стоунс“: „Това е само рокендрол, но ми харесва“. Да не забравяме и че това не е вярно. И тогава, както и сега това не е само рокендрол, и децата не просто го харесват – те го обичат.
Като учител по музика смятам, че ние възрастните не трябва да заобикаляме поп музиката, а с много страст и познания да търсим и разкриваме красивите мелодии, интелигентните текстове, истинското изкуство, интересните съчетания на нови, модерни звуци и в този стил, за да бъдем по-близо до сърцата и душите на децата. Така всички ще се чувстваме по-обогатени, по-луди по изкуството музика.
И в заключение, дали пък наистина е по-важно учениците да знаят, че хоралът е едногласно григорианско песнопение, и тем подобни безсмислени факти, отколкото да могат да правят разлика между блус, джаз, рокендрол или метъл, щом ги чуят някъде? И не е ли време да изрежем ненужните факти от учебниците и да върнем музиката в часовете по музика, та макар и поп музика…