Петгодишните деца попадат в обсега на задължителната предучилищна подготовка. С този законов регламент тяхното ежедневие е организирано в групова форма. Възрастта 5–6 години е периодът на преход от егоцентризма на малките деца към социалната компетентност на средното детство. Детето се научава как да бъде социално приемано от другите, да разбира позициите на останалите и самостоятелно да създава приятелства. Учи се да контролира ситуацията.
Главната дейност през този период е играта, която е и основното възпитателно средство. Но наред с нея в живота на детето се наблюдават и някои елементарни прояви на трудова дейност. От него се изисква да прибира играчките, да подрежда дрешките си, да се храни самичко. А организираните занятия в детската градина носят вече елементи на по-системна учебна дейност. Това ги отдалечава от контрола на родителя и предоставя възможност децата да пребивават сред връстници. В детската група се осъществява „компенсаторен ефект“ (Остерийт, 2007: 163) – детето може да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Съюзяването с други малки и опитите да доминира над тях е стремеж за подражание на възрастните. Налице е тенденция към независимост от възрастния и социална зависимост от другарчетата, проявяваща се в желание у детето за самостоятелност, потребност от внимание, привличане и старание да се наложи сред връстници. Между придобиването на социална важност на сътрудничеството и истинското му реализиране е налице дистанция. В т.нар. първа възраст на групата установяването му е в ранен стадий. Характеризира се с непостоянство и нестабилност, често бива прекъсвано от караници и дразнене. В тази възраст детето е егоцентрично и склонно да нарушава правилата, като в същото време изисква от останалите тяхното спазване. При всеки конфликт между децата групата се реформира, съставът й се променя. Липсва й сплотеност, тя е нестабилна и недостатъчно добре организирана.
В групата детето може да опознае смисъла на солидарността, което е от значение за неговото бъдещо психическо равновесие и умствено развитие (Остерийт, 2007: 169). Именно при неизбежните разногласия то се учи да утвърждава своите права, отначало с цупене, впоследствие в дискусия. Присъствието на връстници и тяхната съпротива спрямо неговите твърдения го карат да търси аргументация, взаимен компромис, съгласуваност на действията и вътрешно приемане на правилата. В колективните форми на организация не всичко е конфронтация, съществува и сътрудничество. Негово изражение е стремежът на детето да разбере другия, да замени „нещо срещу друго нещо“, да сподели общия успех и да съпреживее трудности. Това е подтик да оцени себе си и останалите, като признае личните им качества.
В колективната организация се натрупва социален опит. Осъществява се автоматичен групов контрол над индивидуалния самоконтрол. Децата са равнопоставени. Всяко дете може да упражнява контрол над останалите и те да контролират него. Създава се ситуация, която изисква правила. Формира се регламент на груповите дейности, изразяващ се в споразумение между равни. Всяко дете от групата приема правилата със своето лично съгласие.
Освен съгласие и контрол организацията на колективната дейност изисква разбиране на дейността на другите, проявяващо се не толкова като адаптация към дейността на другите, колкото като диференциация. От свързването на личните гледни точки се осъществява обвързването на интелектуалния и социалния аспект в колективната рамка. Около шестата година сътрудничеството е възможно, всички субекти в груповата работа се сдружават. Тяхното коалиране е спонтанно и е израз на желание за колективни дейности.
В условията на детската градина детето е лишено от възможността за личен избор на партньори. Другарчетата му в групата са наложени по възрастов принцип. Решаващ фактор за социалните му контакти е случайният подбор. Възрастният все още играе важната роля на ядро. Той се ползва с престиж, за което говори и т.нар. феномен на доносничество. Детето развива чувствителност към общественото мнение на своите връстници, търсейки одобрение и подкрепа от учителя. Наблюдава се стремеж към добиване на популярност сред връстниците, която е особено важна и значима за детето, но не и за родителите. Те обикновено се интересуват от мнението на останалите възрастни по отношение на детето им. Такава е и позицията на учителите. Те осъществяват социализацията извън официалните учебни дейности.
