Най-вероятно всеки родител, запознавайки се с типологията, ще открие себе си в някоя от категориите и ще извлече реална полза, ако има нагласа за промяна. Родителите на децата от група „Мечо Пух“ в ОДЗ №1 „Миньорче“ – Перник, направиха сериозна заявка за сътрудничество и проявиха желание да установят своите родителски компетенции, попълвайки предложения им Въпросник за родителския стил на поведение (вж. Приложение).
Анализът на отговорите на въпросите констатира, че мнозинството родители (71% от анкетираните) се характеризират с авторитетен родителски стил. Характеристики на либерален родителски модел се срещат при 29% от родителите. Авторитарният и индиферентният стил на възпитание са съвсем слабо проявени.
Кризата и разпадът на патриархалното семейство, динамичното всекидневие и развитието на науката и технологиите са новите социални реалности, които водят до значими промени в съвременното семейство. Родителите, отдадени на обществените си задължения, прехвърлят грижите за децата на възпитателно-образователните заведения. Детската градина като институция предоставя комфортна среда за развитие на всяко дете, но далеч не може да замести семейната. Връзката между семейството и детската градина придобива първостепенна важност. Днес изключително актуален е въпросът за начините на това взаимодействие. Необходимо е да се върви към превъзмогване на стереотипа в позициите „знаещ“ учител – „незнаещ“ родител. От пасивен наблюдател родителят да се превърне в активен участник във взаимодействието. Законът за предучилищното и училищното образование предоставя правомощия за това – родителят да влезе в ролята на инициатор на предложения, идеи, мнения.
Активното участие на родителя във взаимодействието семейство – детска градина, позитивните отношения и взаимната подкрепа носят реални ползи за детето:
- облекчава се адаптацията към детската градина;
- засилва се чувството на сигурност и емоционален комфорт;
- стимулира се личностната изява;
- компенсира се дефицитът от общуване с родителя;
- обогатява се социалният опит на детето.
Семейството като специфичен възпитателен феномен и детската градина като уникална възпитателна среда се нуждаят от взаимодействие. Това налага да се конкретизира рамката на сътрудничеството. Добре познатите в педагогическата практика средства като родителски срещи, зрителско участие в празници, информационни табла, тренинги, индивидуални разговори, попълване на анкетни карти, кутии за предложения са доказали своята значимост. Но тъй като търсим дейния, инициативния родител е необходимо неговото включване в прекия възпитателно-образователен процес. Дните на отворените врати, откритите моменти, съвместните дейности по проекти във връзка с други обществени субекти – музеи, библиотеки, са ефективна форма за социално наситено колективно взаимодействие. Дозираното им съчетаване в учебната практика ще обогати и разнообрази смисъла на сътрудничеството.
„Отчита се и се подчертава, че без равноправното и всестранно сътрудничество със семейството изобщо не може да бъдат решавани задачите за обогатяване на детското развитие и е нужно да бъдат усъвършенствани неговите форми“ (Димитров, 2001: 43).
Фигура 1. Индивидуални и групови форми за ефективно сътрудничество между родителската общност и детската градина за развиване на социални умения
-
- Димитров, Д. (2001). Нова забавачница. София: Изкуства.
- Закон за предучилищното и училищното образование (2015). ДВ, 79.
- Колева, И. (2008). Социално-педагогически тренинг като форма на педагогическо взаимодействие с родителите. Предучилищно възпитание, 4.
- Остерийт, П. (2007). Въведение в детската психология. София: ЛИК.
- Стаматов, Р. (2000). Детска психология. Пловдив: Хермес.
-
Въпросник за родителския стил на възпитание
Въпросникът е анонимен и включва 10 въпроса със затворен отговор. Всеки родител го попълва, за да се ориентира какъв е неговият водещ стил на възпитание.
Уважаеми родители,
Моля да отговорите напълно истинно на следващите въпроси. Чрез тях ще разберете какъв стил използвате при отглеждането и възпитанието на детето.- Кое според Вас в по-голяма степен определя характера на човека?
А) Предимно възпитанието
Б) Съчетанието на вродените дадености и условията на средата
В) Преди всичко вродените особености на човека
Г) Нито едно от посочените, а по-скоро жизненият опит
- Как се отнасяте към мнението, че децата възпитават родителите си?
А) Това е просто игра на думи и няма нищо общо с действителността
Б) Съгласен/съгласна съм с това
В) Готов/а съм да се съглася с това, при условие че не се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели
Г) Затруднен/а съм да отговоря, не съм мислил/а за това
- Кой от следните цитати приемате за най-верен?
А) „Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие“
Б) „Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас“
В) „На децата са нужни не поучения, а примери“
Г) „Ако научиш сина си на послушание, значи си го научил на всичко“
- Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите за пола?
А) Мен никога не са ме учили на тези неща
Б) Смятам, че родителите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващите у децата интереси към тези въпроси
В) Когато децата пораснат достатъчно, тогава трябва да се говори с тях за това
Г) Най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето
- Трябва ли родителят да дава редовно джобни пари на детето?
А) Ако поиска, трябва да му се дават
Б) Най-добре е да му се дават пари за определена цел и разходите да се контролират
В) Добре е да му се дават пари за определен срок (една седмица или един месец), за да се научи детето да планира разходите си
Г) Когато е възможно, може понякога да му се дава някаква сума
- Как ще постъпите, ако разберете, че Вашето дете е обидило друго?
А) Ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете
Б) Ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете
В) Децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят
Г) Ще посъветвам детето си как по-добре да се държи в подобни ситуации
- Как се отнасяте към говоренето на „мръсни думи“?
А) Ще се постарая да обясня на детето си, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието
Б) Това трябва да се пресече в зародиш! Трябва да се прекъсне връзката с децата, които говорят „мръсни думи“
В) На това не трябва да се отдава голямо значение, все пак всички знаем и понякога употребяваме тези думи
Г) На детето трябва да се позволява да изразява чувствата си, независимо че е по начин, който не ни харесва
- Дъщеря Ви, която навлиза в пубертета, Ви моли да я пуснете на вилата на нейна съученичка. Родителите на другото момиче няма да бъдат там. Ще я пуснете ли?
А) В никакъв случай. Ако децата искат да се повеселят, това трябва да става под надзора на родителите
Б) Възможно е, ако зная, че приятелките й са порядъчни момичета
В) Тя е разумен човек, за да вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя
Г) Не виждам причина да й забранявам
- Как ще реагирате, ако разберете, че детето Ви е излъгало?
А) Ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича
Б) Ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това
В) Ще се разстроя
Г) Ще се опитам да разбера защо ме е излъгало
- Смятате ли, че давате добър пример на Вашето дете?
А) Безусловно
Б) Старая се
В) Надявам се
Г) Не знам
Стил на възпитание 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Авторитетен Б В В Г В Г А Б Г Б Авторитетен А А Г В Б Б Б А А А Либерален В Б Б Б А А Г В В В Индиферентен Г Г А А Г В В Г Б Г - Кое според Вас в по-голяма степен определя характера на човека?
-
Пенка Илиева-Оприкова, ОДЗ №1 „Миньорче“, Перник
penkaoprikova@abv.bg
рецензент: проф. д-р Ирина Колева