Началният учител има специално място в живота на всяко дете, въпреки че съвременната ситуация го лишава от позицията му на „първия“. Преди да се срещнат с него, около 85% от българските деца вече са се докоснали до учителя в детската градина. Това до известна степен променя неговата роля в професионален и личностен план. Професионално началният учител трябва да „продължи“ надграждането на знанията и уменията от детската градина, да стимулира развитието на детската личност по посока на разширяване на взаимодействията с по-голям кръг значими за детето хора. В личностен план началният учител може да бъде сравняван с „предишния“ учител. Децата имат вече познат модел на педагогическо взаимодействие, създадени навици за поддържането му и това предполага началният учител да бъде подготвен за реагиране на този тип послания от страна на детето.В статията се проследяват особеностите на компетентността на началния учител за планиране и провеждане на обучение в мултикултурна среда. Отделя се специално внимание на неговата готовност за оценяване на постиженията на малките ученици. В променящата се социална среда са необходими и съответните мерки за задълбочаване на професионализма на началните учители в сферата на мултикултурализма.
Променена е и общата социална ситуация на образованието в България. Нагласите на учителите по отношение на интегрирането на учениците от малцинствата към образованието са се повлияли значително от реализираните проекти. Около 60% от анкетираните учители в мониторинговия доклад от 2015 година на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ) споделят, че ефектът е бил „силен“ или „много силен“ (ЦОИДУЕМ, 2015). Учителите смятат още, че е гарантиран равен достъп до качествено образование, интеграцията на ромите протича успешно, обхванати са мнозинството деца от малцинствата, учителите са добре запознати с културната идентичност на учениците си, протича приобщаване към особеностите на малцинствата, подобрява се взаимодействието между родители и учители, подобрява се и материалната база на училищата (ЦОИДУЕМ, 2015). Отчитат се само известни проблеми с мотивацията на част от учениците от малцинствените групи. От етапа на интеркултурно образование се преминава към етапа на мултикултурно. Ако първото е свързано с продължително съвместно взаимодействие на две или повече култури, то второто отразява процеса на конкуриране между тях, но върху основата на общите идеи за правата и задълженията на гражданина. Индивидуалното взаимодействие с „другата“ култура води до обогатяване, до разширяване на личния потенциал благодарение на усвояването на нов опит, натрупан от етноса, нацията, субгрупата, към които до момента е липсвала съпринадлежност или е отсъствал интерес. В такава социална ситуация образованието се превръща в политически значим инструмент за активизиране на връзките между културите. Оттук следва и промяна във възгледите за функциите и съдържанието на началното образование.
Според П. Ханке (Hanke, 2006) съвременното начално образование трябва да отговори на следните въпроси:
- По какъв начин подпомага детето да се превърне в самостоятелно мислещ и действащ гражданин в съвременното общество?
- Доколко то създава равни шансове за всички деца – независимо от техния етнически или социален произход?
- По какъв начин началното образование допринася за конкурентоспособността на резултатите от образованието в следващите етапи и доколко то съдейства за формирането на чувството за лично благополучие у подрастващите?
- Как началното образование подпомага развитието на компетентностите на всяко дете, а чрез това и поддържането на интегритета на обществото като цяло?
Намирането на отговорите е тясно свързано с проблема за съдържанието на началното образование. Безспорно то обхваща знания, умения и ценности, свързани с мултикултурализма. Това не означава „прибавяне“ на нов сегмент в общата структура на учебното съдържание по всяка дисциплина, а използване на конкретни похвати и материали, които представят взаимодействието на културите като социално значима ценност. Мултикултурализмът би трябвало да се превърне в „свързващата тематика“ по всички учебни предмети и да функционира като интегриращо ядро, което формира цялостния учебен и житейски опит на ученика от начална училищна възраст. Именно тази особеност на учебното съдържание поражда спецификата в педагогическите компетентности на началния учител.