Първата сфера на компетентност на началния учител се отнася до планирането на обучението. Тематичният подход дава възможност на началния учител да предвиди знанията, уменията, ценностите, които учениците ще усвояват по няколко предмета в един относително по-дълъг период от време – например две седмици. Темите и обектите, които ще се изучават, позволяват на учителя да види в перспектива и нагласите, които трябва да формира; да установи специфичните черти на разбиранията на учениците по важен от гледна точка на мултикултурализма въпрос. Като ключови теми, вплетени в учебното съдържание чрез текстове, примери от живота, научни факти, може да се посочат следните: идентичност и принадлежност; подобия и различия; човешки права и отговорности; дискриминация и равнопоставеност; конфликти и решаване на конфликти (Intercultural education…, 2005). Тези теми са значими за всички ученици, но подборът на конкретните материали би придал специфика както във възрастов план, така и по отношение на етнос и култура.
Поставянето на българската идентичност в основата на всяко сравнение безспорно е водеща задача на началния учител. Добре известно е, че в началните класове се формира емоционалното отношение към родния край и родината. Осмислянето на съпринадлежността към България се осъществява чрез близката до разбирането на детето категория „семейство“ – аз съм като мама, татко, баба, дядо; брат ми и сестра ми са като мен. То осъзнава защо в училище говори на български; сравнението между официалния език и езика, на който „си говорим вкъщи“, може да се превърне в отправна точка за осъзнаване на вербално и емоционално равнище на мултикултурните взаимодействия: защо езикът „от вкъщи“ не ми е достатъчен, за да се разбирам с другите хора в магазина, класа, на улицата.
Най-важният инструмент на учителя е езикът. Думите, с които той си служи, се превръщат на съзнателно и подсъзнателно ниво в модели за подражание. От една страна, чрез използваните от него думи се демонстрират произношение, интонация, схващане за значението им. От друга – езикът на началния учител трябва да „отразява“ и да „следва“ вътрешните процеси на разбиране, така че да улесни мисленето на малките ученици и да ги дистанцира от когнитивното ниво „запомняне“. Съпоставянето на езиковите единици на езика на всяка от представените етнически групи в класа би могло да се използва като средство за създаване на подходящ социален климат. Например „майка“ – „anne“, „татко“ – „baba“. Това ще помогне на учениците да възприемат различията като нещо естествено, ще им даде възможност да почувстват красотата на всеки един човешки език. Друг аспект при използването на езика е сравнението между официалната форма и диалектните варианти, установяването на близкото и различното в техните употреби в географските региони на страната.
Сравнението между вариативността в езика и отношенията в математическата символика е следващият специфичен аспект в работата на началния учител. Както буквите, така и числата могат да служат за изразяване на различни отношения – равенство, по-голямо, по-малко. Чрез буквите образуваме думи, с които изразяваме нашите преценки, а с цифрите и знаците между тях „записваме“ съотношението между „множество“ от пръчици, ябълки, пари, столове, участници в играта.
Наблюденията върху спецификата в езиковото поведение на хората са породили направлението социолингвистика. Вероятно представителите на различните етноси имат и различни математически представи. В този смисъл може би би било полезно да се проведат някои изследвания за „когнитивните“ стратегии на учениците от малцинствата при преработването на цифрово зададена информация, което би конкретизирало смисъла на понятието „социокултурна математическа компетентност“ както от гледна точка на подготовката на началния учител, така и от гледна точка на учениците. Но и без тези изследвания математическото учебно съдържание в 1.–4. клас дава широки възможности за осмисляне на различията като част от живота. Например защо предметите имат различна форма, разположени са по различен начин в пространството, различават се по големина. Подобни сравнения биха могли да се съотнесат с различията и в социалната сфера, като се подчертае, че те не водят до противопоставяне, а до обогатяване на сетивния и мисловния свят на човека.
Учебното съдържание по другите учебни предмети също дава широки възможности за отразяване на различието. Чрез тях се формират главно нагласите към околния свят, хората и тяхното минало.Те са особено подходящи и за възбуждане на любопитството към природата, човешките взаимоотношения, морала, религията, техниката, научните открития. Учителят може да използва естественото влечение на малките ученици към „откривателство“ и да постигне своята водеща цел – представяне и свързване на етнически или малцинствено обособените култури.
Предметите от т.нар. естетически цикъл – музика и изобразително изкуство – са може би най-благодатни за запознаване с музикалния фолклор и външните белези на различието. Пресъздавайки „различните“ форми в изкуството под ръководството на учителя, учениците имат възможност да почувстват „отвътре“ богатството от ритми и цветове, както и възможностите те да бъдат съчетавани в съответствие с усета на твореца. Физическото възпитание и спортът също „възпитават“ чрез правилата за взаимно уважение, за честност в съревнованието. В часовете по ФВС например началният учител може да насочи вниманието към възможностите за високо спортно майсторство независимо от цвета на кожата, социалния или етническия произход.
Макар че религията отсъства като самостоятелен учебен предмет, обсъждането на религиозните различия трябва да бъде неотделима част от учебното съдържание по отделните предмети. Педагогическата задача на началния учител се свежда до запознаването на учениците с различията в религиозния календар и обичайното поведение на хората от отделните вероизповедания. Същевременно в религиозното възпитание и обучение е важно да се подчертае и общото между вероизповеданията – то се изразява в обичта към майката и бащата, към корените на семейството и към нравствено чистите човешки взаимоотношения.
