Втората сфера на компетентност е свързана с реализирането на интегралния характер на мултикултурното образование. Провеждането на обучението в клас, който се отличава с етнокултурно разнообразие, е своеобразно предизвикателство към учителя.
Компетентността на учителя тук би могла да се опише чрез уменията му в следните аспекти:
- да организира активното учене на учениците;
- да развива уменията за работа в група;
- да развива уменията за водене на дискусия (Intercultural education…, 2005).
Поддържането на активността на ученика е изискване към обучението още в най-ранните дидактически теории. Достатъчно е да си припомним идеите на Я. А. Коменски! Прилагането на активното учене на практика, и то не само в мултикултурна среда, е предизвикателство към компетентността на всеки начален учител. То предполага телесно, когнитивно и емоционално стимулиране на ученика. Необходимо е още той да бъде подкрепен в осъзнаването на своите силни страни и да бъде запознат със средствата, чрез които да преодолее пропуските си. Умението човек да преодолява трудностите в процеса на своята дейност започва да се формира още от най-ранна възраст. Ето защо създаването на атмосфера на взаимно доверие и подпомагане в процеса на мултикултурното обучение е особено важно.
Уменията за работа в група дават възможност учениците да споделят своите идеи помежду си и да планират съвместно стъпките за тяхното реализиране. Това налага те да си сътрудничат, да разбират и осъзнават чуждата гледна точка, да развиват чувствителност към ценности и култура, които са „външни“ за тях.
Работата в група е тясно свързана с уменията за водене на дискусия. Разговорите помежду им са пътят към вникването в същността на приликите и разликите между етносите и религиите, представени в класа. Разгръщането на обучението във времето би трябвало да се обвърже с умения за осъзнаване, вслушване, осмисляне и оценяване на индивидуалния принос на всеки член в малката или голямата група. Усвояването им предполага повторения, постъпателно усложняване на задачите и внимателно проследяване от началния учител на вербалните и невербалните реакции.
Третата сфера на компетентност отразява готовността за оценяване на постиженията на учениците в мултикултурния клас. Този проблем поражда твърде противоречиви мнения. От едната страна е тезата за еднаквите стандарти при оценяването, от другата – за социалните и културните различия, които са причина за по-ниските постижения на учениците в общообразователното училище. Преодоляването на противоречието между двете схващания отново се „прехвърля“ към професионализма на учителя. От него се очаква да наблюдава внимателно поведението на всяко дете в класа, да регистрира индивидуалния му напредък, да развива общите му умения за учебна работа, да го подпомага в осъзнаването на неговите интереси, както и да предизвиква любопитството му към една или друга сфера на познанието. Осъществяването на оценъчната функция началният учител може да постигне чрез използването на няколко основни инструмента: опознаване на входното ниво на всеки ученик чрез предлагане на разнообразни по съдържание и трудност учебни задачи, поддържане на индивидуално портфолио на всеки от учениците в класа, епизодично провеждане на диагностични тестове и специална подготовка на учениците за участие в стандартизираните тестове (Intercultural education…, 2005). Чрез тях учителят може да оцени индивидуалния учебен профил на всеки ученик и да формира позитивни нагласи към по-голямо усърдие там, където усвояването на учебното съдържание предизвиква затруднения.
Разгледаните три сфери на компетентност описват най-общите изисквания към квалификацията на началните учители за работа в мултикултурния клас. Те се нуждаят от специализирана подготовка, независимо от формата – като компонент на педагогическото образование във висшите училища или като допълнителни курсове след завършването му. Планирането и провеждането на обучението в мултикултурния клас, както и оценяването на постиженията на учениците в него предполагат формиране на професионални диспозиции и умения за справяне с различията в етничен, религиозен и социален аспект.
-
- ЦОИДУЕМ (2015). Доклад от мониторинг. За ефекта и степента, в която са постигнати стратегическите цели на ЦОИДУЕМ в одобрени и финансирани проекти по конкурсна процедура 33.13-2014.
- Hanke, P. (2006). Grundschule in Entwicklung – herausforderungen und Pespektivenfür die Grundschule heute. Einführung ( 7–16). In: Grundschule in Entwicklung. New Zork, München, Berln: Waxmann.
- Intercultural education in the primary school (2005). Dublin: The National Council for Curriculum and Assessment, Guidelines, рр. 42–134.
-
доц. д-р Нина Герджикова, ПУ „Паисий Хилендарски“
nina.gerdzhikova@yahoo.de
рецензент: проф. д-р Росица Пенкова