Като правило практическото обучение се обвързва:
- с хорариума от учебни часове в учебния план;
- със съдържанието на учебните програми;
- с методите, формите, ресурсите и начина на организиране на учебно-възпитателния процес в конкретното учебно заведение.
Същността на идеята, представена в настоящата статия, се изразява в реализиране на практическо обучение по счетоводство в симулативна компютърна среда, в която учебникът и сборникът със задачи не са основно и единствено средство при усвояването на учебното съдържание, формирането на теоретични и практически знания и умения. Учебните помагала не са игнорирани от учебния процес, но се използват в преценено от учителя време и място в урока.
Дидактическият модел се придържа към индивидуалния подход в обучението, при който се разгръщат потенциалът и способностите на всеки ученик и се изгражда у обучаемите собствен начин на учене. Разбирането е главното в този процес. Учителят излиза от фронталното обучение, освобождава се от матрицата на учебника, сборника и сметкоплана, задава практически задачи, ползва интернет и други източници. Акцентът в педагогическата дейност се поставя върху конкретния ученик (или малка група) и формирането на практически знания и умения. Моделът предоставя възможност учениците, усвоили определени знания и умения, да бъдат провокирани от учителя с други, по-сложни задачи, като непрекъснато се стимулира тяхното мислене. Домашните работи също може да се подготвят диференцирано, като се изпращат на електронните адреси на учениците. Уговарят се онлайн консултации в подходящо за всички време. По този начин с помощта на информационните технологии може много лесно и бързо да се проследяват и отчитат постиженията на учениците. Ученическото портфолио, изготвено в края на учебния срок, е целесъобразно средство, чрез което се отразява напредъкът на всеки един от учещите. То е не само със самооценъчен и оценъчен характер, но е и важен корекционен елемент за педагогическата методика.
Както вече бе споменато, един от акцентите в модела е използването на информационните технологии в обучението. Най-много време е необходимо на учителя заедно с учениците да компютризира учебния процес. С една част от тях съвместно се разработват учебните продукти, свързани с формирането и затвърдяването на нови знания, други консултират работата си в кабинетната компютърна мрежа, а на трети се предоставя възможност да работят самостоятелно под различни електронни адреси със съответните лични пароли. Важно е потребителският интерфейс да бъде улеснен и да работи стабилно и безпроблемно.
Ето какво се случва, щом започне часът. На управляващия компютър е учителят, а на останалите работят тринайсет ученици в група. Учителят посочва настройките на задачата/теста за деня, начина за извършване на справки с научните източници, след което всеки обучаван въвежда данните си и започва теоретичната/практическата учебно-познавателна дейност. След изтичане на времето или по желание на ученика работата приключва, а резултатите се изпращат и съхраняват в управляващия компютър.
Вероятно у читателя тук възниква въпросът, какви са предимствата на този начин на работа. Лесно се проверява нивото на придобитите теоретични знания. Непрекъснато се получава обратна информация. Тестовете може да се принтират, обсъждат се грешките, коментират се някои по-трудни задачи. Най-приятно е, че всеки получава индивидуална задача, така работи самостоятелно и с желание, стреми се да бъде оперативен.
Проверката на тестовите задачи се извършва автоматично от компютъра. Учениците не оспорват резултатите си, тъй като отпада субективният елемент. Пестят се време и консумативи. Видимо учениците проявяват интерес към системата за проверка и оценка и в обучението си търсят допълнителна информация по темите. След приключване на работата задават въпроси, коментират учебния материал. Така се засилва взаимодействието учител – ученик, ученик – ученик. Ученето по този начин носи удовлетворение както за учениците, така и за учителя. То насърчава, утвърждава вярата в собствените възможности и постижения.